Визитка:

Д-р Иван Д. Христов е роден на 20.03.1936 г. в с. Войново, обл. Силистра.
Върху проблема "белодробна астма" работи от 30 години. Извършил е клинико-терапевтични наблюдения на около 27 000 болни от астма. Изобретател е на антиасматичен некортикостериоден препарат - "Христамин". На препарата е направена световна експертиза в Женева. Заключението е, че "отговаря на всички условия за новост, изобретение и промишлено производство".

На 3-тия Световен салон за новости и изобретения, юли 1997 год., Казабланка Мароко, с участието на 47 държави под егидата на Крал Хасан II, антиасматичният некортикостероиден препарат е отличен с най-високата награда - ЗЛАТНА КУПА и ЗЛАТЕН МЕДАЛ.

Научете повече или се свържете с Д-р Иван Д. Христов

---

Четиридесет и пет години работя сам  върху проблема бронхиална астма. Извършил съм  клинично терапевтични наблюдения при около 45 000 болни от астма. Изградих моя , нова концепция за същността на  астмата във всичките и аспекти.
Бронхиалната астма е невроендокринно , а не алергично заболяване!

Развитието на  болестния процес / патогенезата/ има два  стадия:
- първи стадий - невроендокринен, задължителен. Без него няма заболяване астма.

- втори стадий – алергичен. Незадължителен . Той е следствие от променитев невроендокринния статус на организма през първия стадий. Има алергия при астмата а не астмата като алергично заболяване.

Бронхиалната астма има две клинични форми:
- Централна / симпатикова / астма – причините действат върху структурите на централната нервна система и повишават тонуса на симпатиковия дял на вегетативната нервна система . Резултатът е клинична проява на астма със симптоми: пристъпи на задух, суха кашлица, ринореа, кихане, дразнене в  гърлото.

- Периферна / парасимпатикова / астма, астматичен бронхит – причините действат върху меките тъкани  на бронхиалното дърво и повишават тонуса на парасимпатиковото ядро на Нервус Вагус. Симптомите са: пристъпи на задух, вллажна кашлица, носна полипоза / при 60-70%  от болните /.

- Клиничната изява на алергията при симпатиковата бронхиална астма настъпва след  5-20  дена от началото на заболяването/.

- Клиничната изява на алергията при симпатиковата бронхиална астма настъпва след  5-20  дена от началото на заболяването,  а при парасимпатиковата – след  8 месеца до  2 години.

Както писах , промените в невроендокринния статус през първия стадий са почвата дърху която „ пониква” алергията, т.е. алергията е следствие от развитието на болестния процес  / патогенезата/ при бронхиалната асма , а не причина за заболяване от астма . Тази алергия която е свързана с патогенезата, определям като астматична.

Астматична алергия трябва да различаваме от алергичните заболявания, които настъпват във време отдалечено от първия ден на клиничната проява на бронхиалната астма, т.е., дълго време - десет и повече години преди или след заболяване от астма . В тези случаи различните алергични заболявания нямат връзка  с етиологията и патогенезата на астмата. Това са неастматични алергични заболявания, които придружават астматичното заболяване. Те могат да провокират изостряне на клиничното протичане на астмата.

Неастматичните алергични заболявания не могат да бъдат причина за заболяване от астма.