У нас са познати 6 вида синап: черен синап ((Brassica nigra)), сапартска горчица (Brassica juncea), бял синап(Brassica alba), полски синап (Brassica arvensis) и бяла дива ряпа (B rassica rapa).

Медицинският синап , познат още като черна горчица (Sinapis  nigra), черен синап, а също и като хардал се среща диворастящо в ниви, угари, като плевел, из тревисти места. В последните години заради повишеното му търсене се отглежда и култивирано.

Черната горчица цъфти от май до ноември. Добре е да се засява след торени бобови или житни култури, като предварително е задължително почвата да е чиста от плевели.

Торенето с оборска тор не се препоръчва, тъй като растенията силно избуяват и дават ниски добиви. Трябва да се има предвид още, че култивираната билка е по-капризна от диворастящата( напр. белия синап), особено към студове, и ако измръзне семената му опадат много по-лесно.

А именно синапеното семе е дрогата  Semen Sinapis, които намират особено голямо приложение в официалната и народната медицина.

Синапеното масло(Oleum Sinapis aethereum) е особено полезно,  съставено е главно от алилизотиоцианат и не съдържа нишесте.

Синапът се използва предимно за лапи (счуканото на брашно семе и забъркано с брашно и хладка вода) при простуда и бронхит, за бани, за правене на синапени книжки ( Charta sinapisata), за правене на горчица ( смесено със семената на белия синап), а също и за получаване на синапено и тлъсто масло, което служи за храна.

Синапът се пие като пикочогонно средство, при воднянка, болки в стомаха, кашлица и запек.

Отвара от синапеното семе се приема при пясък в бъбреците. Отварата се приготвя по следния начин: 1 суп.л. синап се поставя в 500 мл. вода, ври докато стане наполовина. Пие се 3 пъти дневно по 1 ч.л.преди хранене.

При болки в стомаха се приемат т.нар. синапени хапчета. Те се приготвят  като ½ -1 ч.л. синапено брашно се поставя в средата на къшей хляб и се прави хлябно топче. Приема се 1-3 пъти дневно след храна.

Външно:
При настинка се правят лапи от синапено брашно: 1 шепа синапено брашно се вари в малко вода до сгъстяване, след което сместа се слага върху памук, памучно или вълнено парче( от естествен плат). Слага се върху настиналия орган, обикновено върху белите дробове. През няколко минути се проверява за зачервяване на кожата. При появата на леко зачервяване лапата се прекъсва.

При ревматизъм се препоръчват бани със синапено брашно: около 100 гр. синапено брашно се изсипва в памучна или друга подходяща торбичка. Пълната торбичка ври в съд с 2-3 л. вода, в която има 1 л. морска сол до разтваряне на солта. В още топлата баня се потапят краката на болния, завит добре, съветва известният наш билкар Васил Канисков.

При менингит се правят компреси за кратко - върху главата на пациента. Сместа се приготвя по следния начин: добре се размесват в 1л вода 20 гр. синапено брашно, 2 суп.л. морска сол и 10 гр. камфоров спирт. 2-3 пъти дневно се правят компреси върху цялата глава. Подходящото памучно парче се потапя в сместа и след леко изтискване се поставя върху главата, така че да я обхване цялата. Не се препоръчва при болни бъбреци!

При простуди, бронхит и др, счукано и смесено с мед синапеното семе се приема вътрешно. Липсват данни за дозировката вътрешно.

Синапеното семе се използва и за консервиране на туршиите.

Малко известен факт е, че синапът е медоносно растение.

Белият синап (Brassica alba) е познат още в древността като лечебно растение. Още оттогава е бил прилаган външно: като компреси при настинки, бодежи, бронхити, пневмонии, ревматизъм, лумбаго, артрит и др.

Билката е силно дразнеща и е добре да се използва внимателно, препоръчва още билкарят. В друга рецепта откриваме приложението й като лапи като в равни количества се смесват студена вода , оцет, счукано синапено семе и брашно. Кашата се разстила върху парче плат ( между 2 слоя плат) или хартия и се поставя върху болното място. Престоява не повече от 15-20 мин.

Вътрешно се приема ½ ч.л., смесена с 1 суп.л. мед. 3 пъти дневно, но не трябва да е продължително.