Къпината (Rubus fruticosus)е всъщност увивно растение, което предпочита да вирее върху не твърде сухи и бедни на вар почви. В природолечението през всички епохи драскащия храст е бил широко използван.

 Погледът на билкаря се спира не толкова на вкусните и витаминозни плодчета, колкото на листенцата на растението, разказва австрийският билкар-свещеник Бенедикт* на своя блог blog.kräuterpfarrer.at.

Листата  на къпината съдържат флавоноиди, дъбилни вещества, дори малко витамин С.

Рецепта 1: Вана с листенца от къпина

Използват се млади, изсушени и нежни листенца, които са събирани и бързо изсушени през пролетта и лятото. 150 гр. добре натрошени се слагат  в 3 л. вряща вода и се оставят за кратко да кипне. Чаят престоява покрит  30 мин., прецежда се и се излива във ваната. Къпането е добре да продължи около 15 мин. , ваната е целебна и срещу  бактерии и гъбички.

Рецепта 2: Чай от листенца на къпиновия храст

Прясно откъснатите листенца се сушат на проветриво място, без дръжките. Първо трябва  да се накълцат ситно. 2 чаени лъжички  с тепе се добавят  в 250 гр.  вряща вода и се оставят 15 мин.да киснат. Прецежда се и се пие. Чаят е особено подходящ при отслабена имунна система, а също и при диария. Има антибактериално действие.

Една особеност на  растението е, че стъбълцата му образуват на места сводове  (допрените до почвата части или върховете се вкореняват). През Средновековието в Англия се е смятало, че ако болен пропълзи под  такава къпинова арка, то шипчетата ще задържат болестта и  страданието ще бъде прехвърлено на бодливия храст. У нас  също се е вярвало, че ако човек се препаше с къпиново стъбълце, то това предпазва от самодивски болести – парализи, полудяване, припадъци, заслабване на организма, разказва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения .

Още  в древността Хипократ, Плиний, Гален и Диоскорид изключително много ценели растението.  Последният назначавал отвара от листа и корени срещу диария и за жабурене при възпалени венци, за заздравяването им препоръчвал и дъвчене на пресни къпинови листа. Лечителят също прилагал отварата и при много обилен месечен цикъл, за да се нормализира.

Още няколко рецепти с къпина:

3 суп. л. натрошени сушени листа се слагат в 500 мл. преварена вода, ври на слаб огън 10 мин., кисне 30-45 мин. и се прецежда.Приема се по 1\2 чаша 2-3 пъти дневно при простудни заболявания, грип, дизентерия, стомашно-чревни проблеми.

Сушени къпини се счукват на прах. Взема се по 1\2 ч.л. 3 пъти дневно срещу диария.

Лишеи и трофични язви на краката се повлияват много добре, когато счукани листа от къпина се попарват и налагат върху засегнатите участъци.

И най-приятната част:

Маските от къпинови плодчета се прилагат в домашната козметика за освежаване кожата на лицето, за повишаване на нейната еластичност, а също и срещу бръчки. Ползват и се листата.

Зрелите къпини се хапват свежи, при по-големи количества от тях могат да се направят сокове, сиропи, сладка,мармалади,вино, конфитюри.Влизат в състава на различни диети и така се отплащат за трудното си бране. Къпината е враждебен  храст, бодлив, дори листенцата  му режат.

Рецепта за сладко: 1 кг плодчета от къпина се почистват от дръжките, заливат се със захарен сироп(1 кг.захар на 300 мл.вода) и се оставя да престои 4-6 часа. Сиропът се отцежда, слага се да кипне и като изстине, към него се добавят плодчетата. Вари се на слаб огън до сгъстяване.