Позабравена рецепта с кори от дъб (Cortex Quercus L.) споделя австрийският билкар-свещеник Бенедикт* на своя блог blog.kräuterpfarrer.at. Той  е ученик на Херман Йозеф-Вайдингер (1918-2004), считан за един от най-известните съвременни природолечители,  последовател на Света Хилдегард, Парацелс, Кнайп... Свещеник Бенедикт е  колумнист на австрийския вестник Kronenzeitung.

Рецепта  - чай за подмладяване:

Изсушени и фино нарязана кора от дъб (която е желателно да се сваля от счупени клонки от дърво, което е дебело,колкото човешки пръст) се стриват (смилат).

2 чаени лъжички от сместа се заливат в 250 гр. студена вода, цяла нощ киснат и на сутринта отварата се кипва. Прецежда се и се чака да изстине. Готовият чай се пие на гладен стомах. Прави се веднъж седмично в продължение на цяла година.

Още за приложението на корите на дъба
Летния дъб се среща на групи или единично предимно в низините. Зимният дъб расте в
предплапинския и плапинския пояс на цяла България до 1500 м надм. височина. Дъба е високо дърво с широка, сбита, а при свободно растящите разперена корона.

Летният дъб има голи, гладки, кафявозелени или синкаво зелени едногодишни клонки с дребни, почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и дебели дръжки, неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5-7 двойки тъпи дялове, голи и от двете страни или отдолу тънко пухести, но със стареенето оголващи, с изключение на жилките. Люспите на чашките (купулите) пепеляво пухести, керемидообразно разположени и наредени спираловидно, плоски.

Зимният дъб е със зеленопепеляви или кафявочервеникави и голи едногодишни клонки. Листата му са пересто врязано наделени на 4-7 двойки, най-често заострени дялове и отгоре са голи, тъмнозелени, а отдолу - пухест, с дребни кичурести власинки. Чашката (купулата) на жълъда отвън е с пухесm по гръбната страна люспи, част от които са и възлесто задебелени.

Цъфтят през април-май.

Използваема част:
Тънката гладка кора от млади дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели рано напролет - март-април. за целта върху кората се правят напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с чукче и се бели. Така обелената кора се суши на слънце (с лицевата страна отгоре), на сянка или в сушилня при t до 50С.
Кората може да се вземе и от прясно отсечени дървета, които се поставят на специални- станоци и се белят с рукан.
Изсушените кори отвън са лъскави, гладки, кафявосиви и с белезникави лентицели, а отвътре са кафявочервени или жълтеникави. Вкусът на изсушената билка е силно стипчив и слабо нагарчащ. Допустима влажност 15%. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Лечебно действие и приложение:
Кората на двата вида дъб има запичащо и противовъзпалително действие. Прилага се за лечение при диарии и за гаргара при възпаления в областта на устата и глътката, също при изгаряне.

Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори още при малокръвие, скрофули, кръвохрачене, повръщане на кръв, силна и продължителна менструация, дизентерия, глисти, албумин, малария, кащлица, бронхит, възпаление на пикочния мехур, лош дъх на устата, киселини и болки в стомаха и др.