Живата бира е богата на антиоксиданти сочат нови научни изследвания . Проучвания на проф. Валентин Бъчваров, главен научен секретар на Селскостопанска академия, и проф. Габриела Маринова, директор на Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) показат още, че най-полезно е червеното живо пиво. Следват го тъмната и светлата бира, а най-ниско съдържание на антиоксиданти има в пшенинчното пиво.Полифенолите в  тъмното пиво  достигат до 259,9 милиграма на литър

Живата бира е нефилтрирано пиво и се отличава със сравнително мътен вид и видими утайки мая. Тя съдържа остатъчни дрожди, които завършват вкуса й. Трябва да се консумира до 72 часа от производството й, като се следват специални условия на съхранение и подходяща температура. В повечето случаи живото пиво се намира в наливно състояние в заведенията за хранене.

Резултатите сочат още, че количеството антиоксиданти се формира от използваните малцове. Различията показват много важната роля на влаганите суровини и технологии за тяхното производство. Специалните малцове дават отражение върху съдържанието на полифеноли, флавоноиди и антоцианогени.

Приносът на малца към антиоксидантния капацитет на пивото е оценен от чешки учени за  95% при тъмните и 86% при светлите отлежали пива. Те се фокусират основно върху взаимодействието между антиоксиданти и общото съдържание на полифеноли, които предпазват клетъчните мембрани и предотвратяват някои ДНК мутации, за които се счита, че причиняват дегенеративни процеси, болести и синдроми. Като напр. мутагенеза, трансформация на клетките и рак, атеросклероза, мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, ревматоиден артрит, катаракта, Паркинсон, Алцхаймер и много други.

Освен полифенолни вещества, ролята на антиоксиданти в пивото играят някои редуцирани протеини. Дрождите също функционират като антиоксиданти по време на ферментацията и отлежаването.

Филтрирана или нефилтрирана бира
Традиционно всички пива са били нефилтрирани до времето, когато е разработена филтрационната технология през 1800 г. Тя е имала за цел да подобри бистротата и бързо се превръща във важен фактор за потребителите след 1825 г. За това допринася и изобретяването на пресата за стъклени чаши в Северна Америка, което позволява на консуматорите да виждат пивото, което пият.

Днес всеки консуматор може да избере между нефилтрирано или филтрирано пиво. Основен аргумент за почитателите на нефилтрираната бира е наситеният й вкус. От друга страна има много причини при модерното пивопроизводство бирата да бъде филтрирана – повишена микробиологична и колоидна чистота, стабилизиращ ефект за вкуса и пяната, получаване на продукт с еднакво качество, удължен срок на трайност.

Процесът на филтрация е труден, отнема време и изисква  скъпо оборудване, посочват учените. 

Модерната пивоварна наука се придвижи напред през миналия век и последните 5 години по този въпрос – по-леките пива, тип ейл (creame ales, golden ales) и пилзнер вероятно трябва да се филтрират. Консуматорите на този тип пива желаят те да са брилянтно бистри, да пропускат светлината, да са леки за пиене. Ако не са филтрирани, дрождите ще им прибавят малко грубост. Други пива, горноферментирали, пшенични, тъмни, може да не са филтрирани. Така че, който каквото предпочита – има аргументи и за двете страни!