Съвет на Здравница: виж всичко за Миома на матката виж Билки при миома на матката прочети още Десет истини за миома на матката

Миомата е доброка­чествено туморно образувание на маточната тъкан, което може да бъде разположено от външната страна или вътре в маточната кухи­на. Ако е повърхностна, тя може изобщо да не даде никакви оплаква­ния, дори по-бързо „умира" и изчезва, за­щото в повечето случаи храненето й с кръв е по-оскъдно.

Миома, разположена в кухината, също може да протече безсимптомно и постепенно да на­малее и да изчезне в критичната възраст и периода на менопаузата (защото този тумор е пряко свързан с хормоналната активност на жената, явява се в пло­доносната й възраст).

Проявите на миомата могат да започнат с по-обилна и продължител­на менструация. Жена­та трябва да следи ре­довно състоянието си. Ако туморът нараства бързо, дава обилни кръ­воизливи или притиска околните органи, най-доброто решение е опе­рацията.

Оперативна намеса се налага също така, ако се появят дан­ни за некроза или зло качествено израждане на миомата. Тук ведна­га трябва да кажем, че раковата прогноза на този вид образувания е изключително рядка, по-скоро теоретична. В такива случаи освен миоматозния възел най-често хирурзите из­важдат цялата матка, особено, ако жената ня­ма вече желание или възможност да ражда деца. В миналото често се прибягваше до така на­речената „радикална терапия" при жени в предкритична възраст, която се изразяваше в изваждане на матката и яйчниците, за да се пре­дотврати евентуално раково заболяване на гениталната система. В наше време се прилага силно щадяща хирур­гична терапия с изряз­ване на възела и максимално запазване на де­теродната способност на жената.

Понякога възлите могат да бъдат няколко и тогава говорим за „миоматозна матка". В този случай безплодие­то на жената е по-често, а оперативното лече­ние — по-наложително.

Опасна ли е миома­та?
Всъщност не толко­ва, колкото се мисли. Почти всяка трета - четвърта жена в де­теродна възраст има по някой друг миоматозен възел и в повечето слу­чаи не се стига до ни­какви специални мерки, докато той изчезне от само себе си. Ако па­циентката редовно сле­ди развитието на тумо­ра и ходи поне два пъти годишно на гинекологи­чен преглед, винаги мо­гат да се вземат мерки за неговото лечение, преди да се стигне до хирургична намеса. Ле­чението се предписва от специалист-гинеколог и е индивидуално в зависимост от цялос­тната хормонална структура, възрастта и желанията на пациентката.