Съветите са на доц. д-р Александър Шинков пред Bulgaria ON AIR.

Той е ендокринолог с над 20 години опит и с научни интереси в областта на заболяванията на щитовидната и паращитовидните жлези, метаболитните костни заболявания. Член е на Българско дружество по ендокринология, Европейско дружество по ендокринология, Американско дружество по ендокринология, Европейска и Американска тиреоидна асоциации.

Щитовидната жлеза е най-голяма ендокринна жлеза в човешкото тяло. Нейната функция влияе върху редица органи и системи като сърдечно-съдова, храносмилателна, нервна система, нашия метаболизъм и психическо благосъстояние. Жлезата има значение за организма като метаболитен регулаторен орган, който участва в клетъчната регулация, в експресията на гени на почти всички органи и системи в човешкото тяло.

В световен мащаб се наблюдава пандемия, свързана с развитието на заболявания на щитовидната жлеза. Жените са засегнати с до 20 пъти повече от мъжете.

Как да разберем, че имаме проблем със щитовидната жлеза?

Най-често се наблюдават или хиперфункция на жлезата, или хипофункция. Най-често симптомите на тези 2 състояния са противоположни. При хиперфункция се наблюдава ускорен пулс, усилено изпотяване, топлинен интолеранс / на всички им е студено, а на човек му е топло и най-често иска да се отварят прозорците напр./, лесна уморяемост, задъхване дори при малка физическа активност. Може да има и тежки форми на отпадналост, засилен апетит и в същото време- загуба на тегло. При хипофункция на жлезата се наблюдават противоположните симптоми: забавен пулс, кожата е суха, лющи се, хората стават бавни, мудни, с намалени сили, лесна уморяемост, могат да качат малко килограми, но в никакъв случай не страдат от затлъстяване.

Възлите на щитовидната  жлеза рязко дават симптоми, най-често, ако са големи и притискат трахея или хранопровод, могат да предизвикат задух, стягане в шията, затруднено преглъщане, промяна в гласа.

Усещане за „бучка в гърлото”

Това на медицински език се нарича глобус истерикус, т.е хистерично топче. Много често този симптом няма нищо общо със състоянието на щитовидната жлеза.

Напоследък много често се наблюдават увеличени възли: от 10 души почти 6-7 страдат от това. На второ място по честота е хипофункцията на жлезата, и по-конкретно тиреоидитът на Хашимото. Нарича се още лимфоцитен тиреоидит на Хашимото и представлява автоимунно заболяване. Болестта засяга около 10 на сто от населението. При нея навлизат клетки на имунната система в жлезата и правят опити да я разрушат, защото се разпознават като …чужди. Заболяването може да завърши и със загуба на функциите на щитовидната жлеза, но може да имате болестта с работещ орган, част от хората са така.

При хипотиреоидизъм се наблюдава недостатъчност в работата на жлезата, основно лимфоцитите разрушават клетките на щитовидната жлеза.

Болестта на Грейвс или базедовата болест също е автоимунно заболяване с повишена функция на щитовидната жлеза. Това заболяване и тиреоидитът на Хашимото са близки „братовчеди”. Те са двата края на един спектър от заболявания, и при много пациенти се откриват признаци и на двете. Може да се премине от едното заболяване в другото.

Причини за появата на тези заболявания

На първо място, е наследствеността.От външните фактори, които влияят за отключване на болестите на щитовидната жлеза са: вирусни инфекции, стрес, замърсяване на околната среда и много чужди субстанции, които се добавят в уреди, предмети, храни и пр.

Хормонозаместващата терапия се преценява от специалист.

Опасни ли са възлите на щитовидната жлеза?

Зависи от клетките, които ги съставляват. Между 85-90 на сто от възлите на щитовидната жлеза са доброкачествени. Останалите са злокачествени. Преценява се потенциалът им на растеж и разпространение, и се предлага лечение. Възлите трябва да се диагностицират и лекуват внимателно. Ехографията е първият способ за откриването им.

Как се отразяват проблемите на щитовидната жлеза на опитите за зачеване?

Заболяванията на щитовидната жлеза не са противопоказани за настъпване на бременност и раждане. Шансовете им за успешна репродукция са близки до тези на здравите жени. Единствено е необходимо да бъдат проследявани от специалист по време на цялата бременност. И по време на кърменето няма проблем, жените да вземат хормони за нормализиране работата на жлезата, когато това се налага. Не трябва жената да се оставя да има хипотиреоидизъм, защото това крие рискове за бебето- напр. във формирането на плода/ в ранните месеци на бременността/, и висок риск от аборт и загуба на бебето, ако хипофункцията е изявена. Има риск и от преждевременно раждане, ниско тегло на бебето, ако хипофункцията не е прекалено изявена.

Постнаталният  хипотиреоидизъм - опасен ли е?

В някои от случаите това е преходно възпаление, което се случва между 2-6 месец след раждането. Наблюдава се между 10-15 на сто от родилките и прочита в две фази, като най-често хипотиреоидизмът е леко изразен. При част от жените обаче има и други оплаквания, свързани със щитовидната жлеза, и този послеродов хипотиреоидизъм е началото на едно хронично състояние.

Съвети:

1.  Важни са минерално-белтъчния прием на храни.

2.  Селенът е ключов за нормалното функциониране на щитовидната жлеза. Селеновият дефицит е важен, но при човек, който се храни пълноценно, не би трябвало да го има.

3.  Много важен елемент е и йодът. Недостигът му води до образуване на гуша, казано по народному, т.е увеличаване на жлезата, първо без възли, после – с появата им. Това е и най-честата причина за хипотиреоидизъм по света, не само у нас. Затова на трапезата нека присъства йодирана сол.

4.  Железният дефицит също е важен за нормалното функциониране на жлезата и за транспортиране на хормоните в цялия организъм.