Пелин (Artemisia)  е голям род от семейство сложноцветни – Asteraceae. Родът включва над 100 вида. Всички те са треви и полухрасти, съдържащи етерично масло. Издръжливи са в бедни, пясъчни, ненаторени почви. Някои пелини са градински декоративни растения.

Пелинът е известен на народите от древни времена и е свързан понякога с културната им история. „Горчив като пелин” е често употребяван израз за много културни народи. В този аспект Шекспир също го споменава в “Хамлет”. В Библията се споменава десетина пъти във връзка с използването му за конкретни цели. В „Откровение на свети Йоан”, което той пише на гръцкия остров Патмос, ангелът хвърля звездата „апсинтос” във водата, правейки я непоносимо горчива. Не случайно „absinthium” е част от латинското наименование на обикновения пелин. В руската култура пелинът се разглежда като символ на „горчивата истина”, приета от самозаблудилия се човек. Дори в съвременната руска поезия тази метафора се свързва с загубени илюзии към различни идеологии. А дали случайно или не, но някои свързват руското наименование на дивия пелин „чернобыльник” с онази зловеща трагедия край Чернобил, отбелязва проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна” (ИК „Труд").

Не е случайно и това, че един от най-великите наши писатели, описващи горчивата неволя на българския селянин („На браздата”, „Бялата лястовица”, „Войнишка нива” и др.) е Елин Пелин. У нас са разпространени див пелин – Artemisia vulgaris и обикновен пелин – Artemisia absinthium. Среща се и дървесен пелин – Artemisia abrotanum.

Народната медицина използва пелина като лечебно и здравно средство с неговото многостранно действие: седативно, кръвоспиращо, общоукрепващо, тонизиращо, антипиретично, противоглистно,противомикробно, стимулиращо месечния цикъл при жените, противогърчово, жлъчегонно, потогонно, слабително, регулиращо захарта в кръвта, антисептично, апетитовъзбуждащо, премахва лошия дъх, против гадене. Пелинът стимулира храносмилането, особено при консумация на мазни храни.

Етерично масло от пелин действа антимикробно и фунгицидно. Такова действие има и алкохолен екстракт от листата. Пелинът е антидот на опиума. В миналото кърмачки са го използвали за отбиване на кърмачета, когато се е налагало прекъсване на кърменето.

Обикновеният пелин съдържа 0,5 – 2% етерично масло – Oleum Absintjii, което е основното му достойнство. Етеричното масло на обикновения пелин съдържа главно терпени – туйол, туйон, хамазулен, абсинтин, анабсинтин и др. Някои от тях са уникални за растителния свят. Хамазуленът е носител на много полезни лечебни качества и се съдържа в някои билки. Най-високо е съдържанието му в лайката –Matiicaria chamomilla L., от която той се получава и използва за медицински цели.

Използване като храна

Пелинът намира приложение в кулинарията за обогатяване на вкуса и аромата на ястия – постни, с месо и с риба. Листата се използват свежи и сухи.

Най-популярното приложение на пелина е за ароматизиране на спиртни напитки – бира и вино. Той обогатява вкусът и аромата на питието, при което се получава качествено нов продукт. Световно известната спиртна напитка вермут представлява вино, настойвано с ароматни билки, като водещата е пелин. „Вермут” е запазена марка и произлиза от немската дума за пелин – Wermut.

У нас традиционно питие е „наложен пелин”. Това е ароматна и приятна напитка, една от формите на модифицирано виното – бяло или червено. Той се прави чрез настойване на цвят от пелин във ферментиращото вино. Истинският наложен пелин се приготвя по сложна рецепта, която е достъпна само за професионалисти и за ценители. За нея се изисква повече търпение и труд.

Според държавните стандарти спиртната напитка „пелин” трябва да съдържа 14,5 обемни % алкохол и допълнително захар. „Пелин” може да се прави в 2 разновидности – „обикновен пелин” и „наложен пелин”.

Обикновен пелин се прави с настойка от смес на билки: пелин, бял равнец, червен кантарион, жълт кантарион, мащерка, бъз, риган, маточина. В тази смес задължително пелинът трябва да е 20%. Някои или повече от растенията може да се пропуснат, но пелинът – в никакъв случай. От настойката се прибавя определено количество към виното. По тази рецепта „пелин” може да се приготви от всеки желаещ да опита една нова форма на виното, с нови ароматни и вкусови качества. За целта може да се използва бяло или червено вино.

Наложен пелин се прави като ферментацията на гроздето протича в присъствие на изброените билки в добавка на плодове – ябълки и дюли. Рецептата, която е описана тук, едва ли може да се изпълни от всеки ценител, но я представяме, защото е класическа за производството на наложен пелин.

В каца за вино се нареждат пласт грозде, тънък пласт от билковата смес, пласт от нарязани ябълки и дюли. Пластовете се редуват, докато 2/3 от съда се напълни. Сместа се притиска с дървен капак и се налива младо, едногодишно вино, докато съдът се напълни. Кацата се затваря с капак, даже се препоръчва да се замаже отстрани. Пелинът е готов за около 30 дни. Ако е много горчив се добавя захар. Пелинът се пие охладен, като аперитив или с ароматни ястия и сирена.

Суха подправка от пелин

Свежи листа от пелин се нарязват на ситно и се сушат в тънък слой в проветриво помещение за 24–48 часа, в зависимост от околната температура. Листата се досушават във фурна при 60С и се смилат на кафемелачка. Съхраняват се в добре затворен съд на тъмно и хладно. Подправката се използва за супи, за печено и пържено тлъсто месо.

Напитка от пелин

 5 г (1 с.л.) сух пелин (вижте горната рецепта) се кипва за 1-2 мин в 250 мл вода, охлажда се, прецежда се и в отварата се разтваря 50 г пчелен мед. Добавя се 1 л студена вода и се оставя 2 ч. в хладилник. Поднесена охладена, напитката освежава в горещите летни дни.