Защо се караме със сестра ми?

Защо двете момичета понякога не се разбират и вместо да бъдат приятелки, търсят приятелство с приятелки навън?
Когато в семейството има две деца от един пол и особено ако те са на една и съща възраст, неизбежно възниква сравняване и конкуренция. Първоначално става въпрос за вниманието на родителите, което е най-важно за децата и оттам нататък продължава линията на съревнование.
Сякаш е по-различно при две момчета- могат да се бият помежду си дори, но някак пораствайки, забравят тези лудории. Докато при момичетата, ако настъпи отчуждение е някак по-трайно?
Момчетата имат по-директен модел на физическа агресия въпреки значителните промени, които наблюдаваме през последните години. Това не означава, че съперничеството и съревнованието между тях е по-малко. Начинът и средствата, които използват момчетата и момичетата, се тълкуват и виждат отстрани по различен начин. Явното, което е по-често при момчетата се приема за временно и несериозно, но може изобщо да не е така.
Кое ги „разделя” и кое може да ги обедини?
Сплотяването става, когато се намали съревнованието, т.е. когато и двете момичета и момчета знаят, че имат своя собствена стойност и не е необходимо непрекъснато да се стремят да завоюват нови територии.
Къде е вината на родителите или по-скоро как те да реагират при подобен развой на събитията?
На първо място, родителите да не реагират и да не вземат страна. Това най-силно влошава нещата. Ако едната сестра се чувства покровителствана, това води до по-трайно установяване и продължаване на тенденцията. Това, което родителите могат да направят е да се постараят да насочат децата в различни посоки – едната се справя добре в едно, другата - в друго. По този начин ще им помогнат да започнат да търсят собствените си пътища.
Форумите са пълни с родителски зов: Децата ми постоянно се карат и се обиждат?
Децата виждат и пренасят много модели отвън, освен това те са доста директни особено в по-ниската възраст. Груби са и са прями, защото още установяват границите - кое може и е допустимо, и кое - не и как реагират другите. В известна степен това е процес от тяхното собствено израстване, стига, разбира се, да не се преминат всички граници. Родителите трябва да се намесят навреме и ако трябва, да потърсят помощ. Едно от положителните качества, които са запазили българите, е да търсят открито подкрепа и да признават, че имат нужда от нея, ако става въпрос за децата им.
Още от "Възпитание и съвети (44)"
![]() Какво е юношеството – възрастова група, маргинална възраст или етапа, когато детето става в зрял човек?Според някои специалисти детството продължава до 14-годишна възраст, а юношеството между 14 и 18 години не е нищо повече от преход към групата на възр ...още |
![]() Съвети за родители и ученици: без неврози, насилие и валерианПолезните и съвсем конкретни съвети на Анна Бикова – психолог, педагог и популярен блогър, са вече добре познати и обикнати от българските родители. ...още |
![]() Да оцелееш като родител 2 - съвети за родителиЕлисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова ни представят oще 37 смешни и вълнуващи истории за най-трудната мисия днес. ...още |
![]() Азбука за деца и възрастни, или как се отглеждат деца?Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни. В същото време те са базови градивни единици като ...още |