Бързото разпространение на хашиш всред днешната младеж се обяснява с  увеличаване на натиска за все по­-големи постижения, както и с широко разпространеният възглед, че истинска радост от живота може да се получи само като се консумира. Към това се добавя и „изчезването на детството“ със същевременния страх от порастването, както и все по­засиленото свръхинтелектуализиране, казва проф. Олаф Кооб, антропософски лекар, един от най-забележителните терапевти в областта на зависимостите.

При отделния индивид на преден план често се намира страх, отчаяние, депресии, пресищане, скука и досада от живота. В пубертета се прибавя и влиянието на групата при същевременно вътрешно усамотяване.

Младежът се оттегля навътре,
макар че всъщност копнее за контакт.

Нелегалността дава чувство за опозиция срещу господстващите структури. В тази възраст истински интересно е само забраненото. Дрогите тогава помагат, човек да се издигне над нещата и създават „високомерие“, но също и безразличие.

Здравето и болестта не могат да се изразят чрез една дефиниция или едно обикновено понятие. На какво да се обърне внимание?
Според проф. Кооб малките деца получават нарушения на развитието, на способността си за контакт и на храносмилането, които по­късно могат да се проявят като тежки душевни проблеми и да доведат до зависимости,  ако не са желани през бременността  („наранеността на необичаните“).

Сетивната организация на ембриона се изгражда рано. Детето чува сърцебиенето на майката - усеща чувствата й и реагира със симпатия или антипатия на акустични или оптически дразнения. Телевизорът, рок музиката и шумът имат отрицателни въздействия върху нероденото, а класическата музика и истинските произведения на изобразителното изкуство имат положителни въздействия, посочва още специалистът.

 „В майчиното тяло се полагат основите на доверието, творческата сила, жизнената сила, динамичността на личността, интересите за познание. Но само когато между майката и идващото дете съществува една интимна връзка, взаимно положително възприемане, един постоянен поток от изпълнено с обич очакване. Ако идващото дете не чувства такава закрила, а усеща страха и нежеланието на майката, то при него се развиват точно обратните структури: едно пра-недоверие, съмнение в собствените сили и в живота, задръжки от различен характер, липса на жизненост, песимизъм и страх.

И проф. Кооб разказва пример от своята многобройна практика. От няколко деца в семейството, само едно беше станало зависимо от наркотици. Останалите се развиват прекрасно. При обстойно разпитване се установи, че по време на зачеването на детето родителите са били много млади и то всъщност е било нежелано. Направен е бил опиt, да се прекъсне бременността. С течение на времето социалните условия и душевната връзка между партньорите са се стабилизирали и те се оженили и искали още деца. Родените след това деца израстват при съвсем други предпоставки, макар и в същото семейство и с това са им били спестени по-късни заболявания.

От неприемането на детето от страна на майката по-­късно
следва неприемане на самия себе си.

Това отчасти обяснява, защо деца от същото семейство могат да бъдат увредени или не. Едно внимателно разпитване на родителите и на хората наоколо често внася светлина в някои загадки на човешкото развитие и неговите отклонения. Затова от терапевтите се изисква будност и интерес към човешката съдба, а не каквато и да било психологическа схема.

Ето и някои основни съвети, когато семейството се сблъска с подобен проблем:

1.     Търпение и спокойствие.
2.     Да не се вижда в лицето на младежа само един наркотично зависим пациент, а винаги да се има доверие в него и да му се оставя надеждата, че е способен на много други неща, дори и в момента всичко около него да изглежда без перспектива..
3.     Да се води борба за детето, но в никакъв случай поради собствената лоша съвест да не се изпълняват постоянно и безпрекословено всички негови желания. Да се заема ясна и категорична позиция без излишна твърдост.
4.     „Всичко за консуматорите на дрогите, всичко против самата дрога.“
5.     Да се премахне анонимността и да се търси разговор с другите.
6.     Да се търси доверено лице за детето, което често се оказва „роднина по душа“ и може да се открие в кръга на приятелите или познатите.
7.     Интензивно запознаване с всичко засягащо дрогите и проблемите свързани с тях.
8.     Колкото по-­здравословен стане животът в семейството, толкова по­-силно е оздравяващото влияние върху зависимото от дрогите дете. Затова всички трябва да се ангажират.
9.     Да се има предвид, че човек не говори със собственото си дете, когато то е под въздействието на дрогите. Винаги си казвайте: Неговата истинска същност не иска да краде, да измамва или да мрази. Това е само една чужда сила в него. Тази форма на неегоистична обич има силно оздравяващо въздействие.
10.     Самите вие опитайте да премислите вашите досегашни идеали за постижения, чистота, щастие и пари, както и вашите страхове и пристрастности. Опитайте се да проведете диалог относно тези неща във вашето семейство и се учете да преосмисляте закостенели убеждения.
11.     Зад всеки наркотик стои някаква форма на копнеж по закрила и обич. Работете в тази насока.
12.     Не спестявайте всички трудности на детето си. Преодоляването на различни пречки засилва волята, ако и в някои случай това да са полицията или затворът.
13.     Поставете насреща на влечението към отрицателното, причинено от дрогите, позитивни неща, които отново да събудят интерес към живота.
Активирайте преживявания в семейството и при зависимото от дрогите дете, свързани с изкуството, културата, познанието, природата и туризма.