Като резултат от тези нестандартни изследвания авторът прави редица изводи относно брака и развода. Основният му извод е, че начинът на комуникация между партньорите може да стане основа за щастлив брак или причина за развод. Готман пише, че е в състояние да предскаже дали една двойка ще остане в щастливо съжителство или ще се раздели ако наблюдава начина, по който двамата разговарят в продължение само на 5 минути. Точността на изводите му е 91%, като се опира на няколко признака в комуникацията между двамата, посочват специалистите от www.famtherapy.com.

Признаци, че бракът е „в опасност“
Първият признак е т. нар. „остро начало“. Ако то доминира в спора, то спорът задължително ще завърши с негативен тон. Нещо повече – обикновено се открива, че съдържателната страна на спора е лесно разрешима, но двамата не стигат до решение, защото проблемът не е в конкретното съдържание, а в това кой по принцип успява да се наложи, кой ще надделее в спора.

Вторият признак, сигнализиращ опасността от раздяла е наличието на един от четирите модела на общуване, наречени от авторът „четирите конника на апокалипсиса“, описани по-долу.

Третия признак авторът нарича „потоп“. Според него обикновено хората издигат стена като защита от нахлуващите емоции. Потоп се получава когато негативът от страна на единия съпруг, независимо от формата под която идва – критика, неуважение или дори защита, е толкова огромен и внезапен, че е непоносим за другия. Той се чувства толкова беззащитен, че се научава да прави каквото и да е само и само да избегне подобна ситуация. Колкото по-често това се повтаря, толкова по-голяма бдителност проявява той в очакване на следващия „удар“. Стига се до там, че той може да мисли само за това как да се защити от атаките на съпруга.

Крахът на брака може да се предскаже по който и да е от трите признака сам по себе си, но обичайно в неудачните бракове те присъстват заедно.

„Четири конника на апокалипсиса“
Критицизъм. Разграничава се оплакването от определено действие или поведение от критиката. Оплакването се отнася към определено поведение, грешка от страна на партньора, а критиката добавя негативизъм върху характера и личността му. („Аз съм недоволна, че не си измел пода в кухнята“ – оплакване. „Ти никога не метеш пода в кухнята, когато е твой ред. Не мога повече да понасям това. На теб всичко ти е все едно“ – критика).
Обикновено острото начало в спора бързо преминава в критика. Тя се среща често във взаимоотношенията и според  Готман „отваря път“ на другите три конника.

Презрение. Тук попадат сарказма, цинизма, обидите, невербалната комуникация, изразяваща неуважение и подигравка. Каквато и да е формата на презрението, според автора то е най-лошия от четирите модела, той буквално отравя отношенията, защото внушава отвращение. Практически е невъзможно да се разреши проблема, когато единият съпруг разбира, че другия изпитва към него презрение. Това неизбежно задълбочава конфликта, вместо да доведе до помирение.
Защита. Ситуации, в които единият партньор напада, а другият се защитава. Макар и получил обяснение, нападащият съпруг не отстъпва и не се извинява. Според Готман това е така, защото в основата си защитното поведение предизвиква чувство за вина у другия. Защитата задълбочава конфликта.
Емоционално оттегляне. В браковете, където споровете започват с остро начало бързо се стига до критика и неуважение, а те от своя страна водят до защитно поведение на единия в двойката. Това продължава докато единият от партньорите не издържи и се изключи емоционално. Той напуска стаята, а по този начин се оттегля от спора вместо да се противопоставя на другия. Според Готман така той избягва не само неразбирателството, но и брака си.
Тези четири модела обикновено се появяват в брака в описания по-горе ред. Първите три могат да действат и едновременно като се заменят взаимно според ситуацията.  Емоционалното оттегляне се проявява по-късно от другите три, затова е по-малко разпространено сред по-младите двойки. Изисква се време докато негативите, създадени от първите три модела ескалират до толкова, че „оттеглянето“ да е разбираема реакция.