Прочетено: 403 пъти |
Коментари: 0
Всеки ден приемам в Психологически кът Полет, поне едно, но по-често са няколко сесиите с млади момичета (предимно), понякога и момчета, попаднали в капана на животозастрашаващото заболяване Анорексия нервоза.
Ежедневно отчаяни родители на 30 килограмови момичета от България и извън страната ни ме молят за помощ и се надяват да сторя чудо. Опитвам и давам всичко от себе си. Но е много важно да регистрирате симптомите още в началото.
Анорексията – Anorexia, е психическо заболяване, което се изразява в нежеланието на момичето или момчето да се хранят.
При жените то започва обикновено с диети и с желанието да отслабнат, за да се харесат на света. Добавят се еведнешни физически натоварвания, храната постепенно се превръща във Враг номер 1.
Най-често се разболяват тийнейджърите- (16-20 )годишна възраст. Но белези на болестта вече виждам и при момичета на 9, 10-годишна възраст, както и при зрели жени.
Анорексията е тежко заболяване, което поразява тялото и душата и в крайна сметка води до смърт!
Запек
Умора
Екстремна загуба на килограми
Страх от приемане на калории
Постоянни мисли за диети и отслабване
Прекалени тренировки
Избягване на хранене на публично място
Носене на широки дрехи
Следване на детокс програми
Употреба на разхлабителни
Раздразнителност и смяна на настроенията
Потиснатост
Аменорея, липса на цикъл
Това са главните предупредителни знаци и начални симптоми на болестта анорексия.
Усещане на умора и замаяност от недостатъчното хранене, трениране с часове и ежедневно, постоянно оглеждане в огледалото, постоянни мисли за начина, по който изглеждаме.
Предразполагащ фактор и задължително присъстващ при всеки един случай на Аворексия нервоза е ниската самооценка, изкривената перцепия за себе си, негативните мисловни модели, несъзнавия устрем към саморазрушение.
При анорексия страдат всички органи и системи. Ето и някои типични проявления на болестта на физическо ниво:
Драстично намаляване на теглото, поднормено тегло
Восъчно бледа, землиста кожа
Забавен пулс
Липса на месечен цикъл – аменорея
Проблеми с бъбреците и черния дроб
Усещане за студ
Показателят, който се следи е така нареченият индекс телесна маса. Той се изчислява като се раздели височината в сантиметри на теглото*2 в килограми. В интернет има автоматични калкулатори на индекс телесна маса, чрез които можете лесно да го изчислите, само нанасяйки данните.
* Препоръчвам ви тези, в които освен височина и тегло са взети под внимание пол и възраст.
При анорексията индексът телесна маса е под 17. Това е белег за недохранване и застрашително ниско тегло.
Кожата става восъчно бледа, землиста. Лющи се и е съсухрена. Косата също е изтощена и суха. Започва да пада. В по-напреднали стадии се появява бебешка коса. Ноктите са чупливи, появяват се гъбични инфекции, в напреднал стадий- падат. Зъбите са с изтънял емайл, стават прозрачни отгоре.
Пулсът на сърцето се забавя, за да компенсира недостига на енергия в тялото. Кръвното налягане спада. Човек се чувства изтощен и разсеян.
Повечето от психиатрите определят това състояние като депресивност. Причината се допълва и от физическата слабост, поради развиването на анорексия, вкарваща организма в състояние на кахексия.
Често срещана е и аменореята – липса на 2-3 последователни цикъла.
Тя е психотелесен симптом. От една страна организмът е в режим оцеляване. От друга, често момичетата имат несъзнаван страх от порастване, отказ от юноши да се превърнат в жени, стопирайки със зверското си отслабване, водещо до загуба на месечен цикъл, функциите си на възпроизводство.
Аменореята се преодолява обикновено без гинекологични лекарства, изкуствено предизвикващи цикъл. Той се възстановява постепенно в процеса на терапия по приемане на женствеността и захранващият период. В случаите на конфликтни отношения с майката, момичето подсъзнателно отказва да се превърне в жена, за да не стане като майка си и за да я накаже. Понякога деспотичната фигура може да е бащата. В други случаи, заболяването не е плод на дисфункционална семейна система, а жертва на социални медии, налаганите там изкривени модели за съвършенство или на неподходяща среда. Съвместна работа на психотерапевт с психиатър в случаи е необходима и работеща стратегия.
Цели се плавно повишаване на теглото, до степен не застрашаваща здравето.
С времето бъбреците (особено при употреба на диуретици), черния дроб също биват поразени.
Задължително е първо да се погрижите за здравословното състояние и оцеляване на болния. Необходими са щателни прегледи, както и проверка на биохимичния баланс на организма.
При напредване на това хранително разстройство са възможи поява на редица усложнения от физически характер в резултат на гладуването. Анорексията, при нелечение, може и нерядко води до летален край.
Всички системи в тялото на човека започват да страдат.
- Анемия
- Загуба на костна плътност, която води до болки и повишен риск от счупвания
- Нарушения в електролитния баланс, които са животозастрашаващи
- Липса на калий
- Проблеми със сърдечната система – хипотония, брадикардия
- Повишени нива на холестерола
- Дехидратация
- Загуба на мускулна маса и слабост
- Забавено физическо развитие при деца
- Загуба на потентност при мъже
- Болки в гърдите и задъхване
- Страх от напълняване
- Нарушена представа за тялото
- Силна воля
- Непризнаване и отричане на болестта
- Усещане, че не заслужава да е щастлив/а
- Постоянни мисли свързани с храненето и броенето на калории
- Страхът от напълняване е основен в анорексията. Той е толкова силен, че не би могъл да се преодолее с воля. За тях да си пълен означава да не те приемат, да си не харесван, да си сам, да си подиграван, да си „свиня”.
Представата за тялото е изключително нарушена. Това са хора с ниско самочувствие и с висока критичност към себе си. Заради това те никога не се харесват( независимо колко са слаби, стегнати, красиви). Анорексиците нямат очи за собствената си красота. Те са вечно недоволни от себе си, вечно имат още какво да постигат.
Волята е тяхното наказание. Има едно усещане за омни- потентност. Затова, че най-после си надвил природните закони, че си повече от другите, че издържаш много, че няма кой да прекърши волята ти. Това е прословутия инат на анорексиците. Но и техния бунт, към всичко заобикалящо ги, всъщност - авто деструктивен.
Анорексикът има остра нужда от любов. В миналото тези деца често са лишавани от разбиране, от прегръдка, от съчувствие. Имало е свръх изисквания към тях. Били са заклеймявани като неставащи. Редките случаи на грижа и притеснения на околните за тях, често са тълкувани като израз на любов. Това поражда и страх от оздравяване. На подсъзнателно ниво те си мислят: „Когато бях здрав на никого не му пукаше за мен. Как сега да се лиша от мъничкото любов, която получавам и да оздравея.” Или решават, че чрез болестта най-сетне ще успеят да накажат суровите си родители и ще им "го върнат".
Те се чувстват импотентни в живота. Като цяло са свикнали да понасят мнението и решенията на другите. Много неща не им харесват, но не знаят как да ги променят. Анорексията е бунт към всичко случващо се.
Светът на интелекта е единственият, в който те се чувстват силни. Светът на взаимоотношенията е нещо, което предизвиква силна тревожност и страх.
Поради тази причина, често родителите не могат да повярват, че детето им има сериозен проблем и понякога реагират дорис насмешка и отричане.
Анорексиците не си признават, че са болни и трудно биват въвлечени в лечение на заболяването. Те смятат, че всичко е под техен контрол. Че могат да се справят сами. Че смъртта е просто заплаха и че това няма да им се случи. Вътре в тях обаче има и едно здраво гласче, което казва, че не живеят добре, че живота им е загубил цвета си, че страдат. Този глас се проявява в кризите на анорексията, в моментите на физическо изтощение, нощем. Това е и гласът, с който би следвало да се свържат лекуващите ги.
Защото наистина по-страшно е живота ти да е празен и черен, отколкото да си тръгнеш от този свят.
Има не малко промени в поведението, които могат да ви подскажат, че детето Ви, Ваш близък или Вие страдате от Анорексия нервоза.
Те рядко се хранят на масата със семейството си. Разбира се, че предпочитат да не ги гледат какво и колко ядат. Така си спестяват вечните конфликти, насилването, молбите, хистеричното крещене. Все неща, които рано или късно стават част от семейните отношения на болния. Също така дробят храната, за да изглежда повече в чинията и за да може храненето да продължи по-дълго. Крият храна по шкафове, в салфетки. Хвърлят я в боклука, под масата, в пазвите си. Стават изключително изобретателни в тази посока.
Определят какво ще се готви, продуктите. Забраняват готвенето на определени неща, за да не ги съблазняват. Въвличат родителите в анорексията. Започват да поставят и тях на диета.
Постоянно се теглят и изчисляват калории. Ядат предимно плодове или зеленчуци, но и тях ограничават. Ако си позволят нещо забранено после се чувстват зле и виновни. Страхът от напълняване ги кара да спортуват, за да изразходят калориите.
Спорт – компулсивно трениране е симптом за анорексия.
Страдащите от Анорексия нервоза често се подлагат на изтощителни тренировки и то всеки ден. Ако пропуснат не се чувстват добре и изпитват вина. Има и случаи, в които спортът се заменя с изтощително ходене. Те са хиперактивни. Дори и когато седят - не седят спокойно, стягат мускулите си, клатят краката си. Тялото постоянно изпитва напрежение.
Дрехите, които носят страдащите от анорексия нервоза целят да не се подчертават женските форми. И мъже и жени са вманиачени да влизат във все по-малък размер дънки.
Дрехите са обикновено в черно, сиво, синьо. Анорексиците не обичат светлите и топли тонове.
Контактите им са ограничени. Често нямат приятели. Трудно и ме да се впишат в средата от връстници. Техните интереси изглеждат малоумни за анорексиците.
Те старателно крият положението си от околните. Дори и да имат контакт с другите, те рядко знаят истината за тях. Рядко споделят как се чувстват. Другите ги виждат като надменни, затворени и консервативни.
Ако има нещо, с което анорексика въобще няма никаква допирна точка то е с неговата сексуалност. Момичетата по правило не приемат пола си и типичните за жените занимания. Това да бъдат харесвани е опасно. Комплиментите се приемат по-скоро като обида или манипулация. Голяма част от тях нямат контакти с другия пол.
Лечението на заболяването е комплексно, трудно и продължително. Затова, моля ви, не отлагайте срещата с психотерапевт. Подайте ръка на болния да направи първата най-страшна крачка. Да осъзнае и признае, че душата и тялото му боледуват и да си позволи да изрече онова, което често чувам в кабинета си след дългоочакваното осъзнаване и признаване на глас проблема и болестта " моля, помогни ми...искам си живота обратно."
личен уеб сайт: www.psihologsofia.com
e-мейл: info@psihologsofia.com
тел.: 0878 906 331
Фейсбук: https://www.facebook.com/psyhologsofia/
Инстаграм: psychologist_vasileva_polina
Алое - сух екстракт при запек
