Йоанна Рачовска и Мартина Димитрова, членове на родителски кооператив "Морски таралежчета" - Варна за това как обучават и отглеждат 9 морски таралежчета.
 
- Здравейте, какво ви отличава от останалите детски ясли и градини?
- Много са разликите между детските ясли, детските градини и кооперативите. Ще изброим по-основните от тях. Много важна за нас е възможността за плавна адаптация в присъствие на родител, с фокус върху постепенно изграждане на доверие към учителите. Обстановката и средата са близки до семейните, нашето пространство на прилича по нищо на институция. Целим изграждане на взаимоотношения на база на доверие и уважение между дете, учител и родител.

Във всеки кооператив родителите активно участват в процесите, а не са пасивни ползватели на услуга. Постоянно – всеки ден - има общуване, обмен на идеи и информация между родители, учители и деца. Всички, включително възрастните, активно учим важни социални умения.

Друго много важно предимство е възможността за индивидуален подход към всяко дете, тъй като в кооперативите съотношението деца/учител най-често е 4-5:1. Всяко дете има възможност да учи и играе според интересите и нуждите си. Стремим се да развиваме личността и потенциала на всяко дете индивидуално.

Ежедневните разходки навън, през всички сезони, също са съществена разлика между кооперативите и останалите градини, а особено яслите.

За да обобщим, кооперативът е място, в което правилата се определят от родителите и техните ценности. Затова и кооперативите могат да бъдат много различни, в зависимост от хората, които ги организират.

- Откъде черпите опит ? Има ли други такива структури у нас или в чужбина?
- В България има и други кооперативи, да. Повечето от тях естествено са в столицата, но не само. Във Варна са 2 към момента. Основна трудност за развитието им във времето са трудният старт и липсата на приемственост. В голяма част от случаите кооперативът затваря, когато децата пораснат и тръгнат на училище например. Тъжно е, че така се губят активите натрупани и развити до този момент - помещения, учители, знания..и т.н.

Опит черпим основно един от друг, в разговори и преживявания на всички семейства - членове. Някои от тях са минавали вече по този път с други кооперативи или с по-големи деца.

Има разбира се и Асоциация на кооперативите в БГ не биха отказали да предоставят помощ по дадени въпроси. Това, което ни прави впечатление, е че моделите ни на функциониране доста съвпадат с тези на западноевропейски или скандинавски "държавни" градини. Може да се каже, че ползваме донякъде и техния пример.


- Кое е най-важното във възпитанието и отглеждането на едно дете?
- Можем ли да отговорим с картинка?





- Коя методика е най-близка до Вашата: тази на Монтесьори и/ или на Валдорфската педагогика?
- В нашия кооператив сме избрали да не следваме рамките на определена методика. Даваме свобода на учителите да работят с децата така, както те преценят за най-подходящо. За нас е важно да има много гъвкавост и възможност за дейности според интересите на децата  и това, което ги вълнува, а не да се спазва някаква задължителна програма. Подходът към всяко дете е индивидуален.

- Защо е толкова трудно да се отгледа едно дете днес?
- Не сме сигурни, че е толкова трудно, ако имаш подкрепа. Трябва цяло село, за да отгледаш дете, нали така. Ние си създадохме своето село.

- Какви интересни инициативи предстоят при вас през 2024 г.
- Предстои ни прием на още едно детенце, което ще е деветото дете в кооператива и с това ще запълним капацитета си. Така ще бъдем в пълен състав и ще можем да се фокусираме повече върху различни проекти. Искаме да изградим стена за катерене за децата, както и да монтираме шведска стена.

Децата през февруари започнаха занимания с глина, които предстои да разгръщат. Имаме идеи за посещения на репетиции в операта, в различни танцови и арт класове в Музикалното училище във Варна, театрални постановки...

Иска ни се да имаме и тийм билдинг в някакъв момент, защото ние сме си един екип, семейство от семейства. Едно от най-приятните неща в родителския кооператив е, че имаме свободата и подкрепата да осъществяваме идеите си за развитието на децата, с безценното участие на нашите учители, разбира се.