Най-често свързваме хремата с настинка и инфекциозни вирусни заболявания като
грип, а от няколко години и с
COVID-19, но се оказва, че хремата може да бъде провокирана и от още няколко източника, които на пръв поглед нямат логична връзка с течащия нос и сополите, казват специалистите от "Алпен фарма".
Ето седемте най-разпространени причини за хремата:
1. Настинка
Настинката представлява инфекция на горните дихателни пътища и се причинява от над 200 вирусни щамове, като най-често срещаният е риновирусът, към който само хората и маймуните са чувствителни.
Обикновената настинка причинява ринорея – повишена секреция на лигавицата на носа, която хората в ежедневната си реч наричат с простичката дума хрема.
Хремата, предизвикана от настинката, най-често е първият симптом, който се появява след заразяване с вирус. Първоначално хремата е с бистър секрет, но постепенно той може да стане белезникав или жълтеникав, а ако не бъде овладяна навреме и адекватно лекувана, след още няколко дни секрецията може да стане гъста, жилава, жълто-зеленикава.
Важно: ако хремата продължи повече от 10 дни, с голяма вероятност става въпрос за бактериална инфекция, затова задължително трябва да се консултираме с лекар, който да назначи лечение, което често включва и антибиотици.
2. Алергия
Полените във въздуха, чието количество е най-високо през пролетта и есента, причиняват сенна хрема или алергичен ринит. В този случай хремата е най-често водниста и безцветна.
Всъщност алергичният ринит не е обикновена хрема, защото продължава дълъг период от време, може да се превърне в хронична и да отключи още по-сериозни заболявания, например астма.
3. Студен въздух
Ако останем достатъчно дълго навън в студеното време, освен с напукани устни ще получим още един изненадващ “подарък” – хрема, която изведнъж се появява без видима причина и без да сме болни.
Защо се получава така? Студеният и сух въздух изсушават лигавицата на носа, чиято защита реагира рефлексивно и дава сигнал да започне производството на повече секрет, за да се възстанови водният баланс в носа.
4. Хормони
Отдава медицината е установила връзката между хремата и хормоните, които директно влияят върху носните мембрани, правейки ги по-реактивни. Тази зависимост е по-силно изразена при дамите, при които щитовидната жлеза и женските полови хормони (естроген и прогестерон) водят до т.нар. “хормонален ринит”.
Хремата и запушеният нос са често срещани симптоми и по време на бременност. В този случай основната причина се крие в промените, които настъпват в кръвоносните съдове в организма на бъдещите майки. Натрупването на повече кръв в съдовете на носната лигавица може да доведе до поява на секреция и/или запушен нос.
Тъй като на бременните и кърмещи жени не могат да се предписват много от конвенционалните медикаменти, много е важно лечението на хремата да става под прекия контрол на акушер-гинеколога, проследяващ бременността.
5. Лекарства
Появата на хрема може да е страничен ефект от някои лекарства, затова в медицинската наука се говори и за медикаментозен ринит.
Макар че списъкът не е пълен и постоянно се допълва и коригира, до момента е известно, че определени медикаменти, използвани за лечение на следните състояния, причиняват хрема при някои хора:за високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания,увеличена простата, еректилна дисфункция, депресия и др.
6. Физическа активност
Кардио упражнения като аеробика, бягане или други активни физически занимания, които ускоряват пулса, могат да предизвикат неочаквана хрема. По време на полов акт също може да се появи хрема.
Причината тук е повишеният приток на кръв, който кара и носната лигавица да произвежда извънредно количество секрет.
7. Люти храни
Има хора, които като хапнат пикантна храна, например люти чушки, изведнъж се сдобиват с хрема, наричана още вкусов ринит.
Учените все още се опитват да разберат защо яденето на определени храни може да причини хрема. До момента те са сигурни, че това не е имунен отговор на организма, а вероятно е свързано с допълнителната стимулация на нервната система, която се получава от пикантните храни.