Прочетено: 4088 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Празнуват: Мина и производни: Минат, Миндо, Мине, Минек, Миндил, Миндул, Минко, Минкул, Мино, Минто, Минчо, Миньо (и от Михаил), Миню, Минда, Минислава, Минка, Минта, Минча… Виктор (лат. “победител”), Викентий (лат. “преодоляващ”) и производни.
Свети Мина (гр. “луна”, “месец”) е покровител на всички, които са си загубили нещо, помага им да го намерят, държи надеждата им, че няма нищо невъзвратимо. Важно условие обаче е да не се пристрастяваме към вещите, да не тъгуваме отчаяно за тях.
Закриля жените, затова към него са насочени молитвите им за здраве на дома, за деца и челяд. Бди над пътниците, които се обръщат към него и се надяват той да ги пази по далечните пътища на тази земя, разказва Лилия Старева в книгата си „Приказки и легенди за българските имена”.
Пази воините, защото някога светецът бил прочут и смел воин. Въпреки бойната си слава св. Мина се оттеглил да живее в пустинята, защото дивите зверове били по-добри от хората – езичници, насилници на вярващите християни. Оттам тръгва истинската му слава – на закрилник, на лечител, на господар на дивите животни. С вълшебната сила на тревите и билките св. Мина лекувал всеки, който го потърси за помощ. Затова и днес много народни лечители, знахари и екстрасенси го тачат и празнуват.
Св. Мина умеел да говори с животните, да ги разбира, да им заповядва.Българинът е натоварил светеца с мисията да бъде господар на вълците,да ги пуска и прибира. Неслучайно празникът му съвпада с времето на т.нар. Вълчи празници, в които трябва да се спазват различни забрани, за да не слизат вълците наблизо до селището, да не нападат стадата и хората. Народна приказка разказва как човек изул цървулите си, които били изработени през Вълчите празници, за да се спаси от вълк. Разпространен е и мотивът за жената, закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.
Макар че се бои от вълците, народът ни кръщава децата си с вълчи имена, за да им дава силата и защитата на вълка.
Мощите на светеца се съхраняват в египетски манастир, а частица от тях се пази в Обрадовския манастир “Св. Мина”.
Село Обрадовци се намирало съвсем близо до София, вече е столичен квартал “Бенковски”. В селото имало манастир. Наблизо живял беден художник, белогвардеец, който си изкарвал прехраната с рисуване на табели и надписи.
Една нощ св. Мина му се явил насън и му казал:
– Аз съм свети Мина, нарисувай ме и животът ти ще се промени към добро!
Художникът си рекъл: “Какъв странен сън”, и повече не се замислил за него.
“Какво е това”, още повече се зачудил художникът, но пак не послушал светеца от съня.
– Ако и тази вечер не ме нарисуваш, ще умреш!
Художникът скочил, изпълнен с ужас, и затърсил дърво, на което да го нарисува. Тогава видял пред вратата си огромна дъбова дъска, висока над 2 метра. Вдигнал я, сякаш била лека като перце, и за една вечер нарисувал иконата, според съня си. Спомнял си чертите, първата, втората, третата нощ, сливали се образите, рисувал по памет и не както се рисуват икони, а живи хора. Така и се получил образът, различен от иконите, но близък, човешки, понякога благ, понякога изискващ, понякога сърдит. Който както можел да го види и който каквото заслужавал от светеца.
На другата сутрин наел каруцар, натоварили иконата и потеглили към манастира.
Била студена и тежка зима. Дълбок сняг бил затрупал пътищата, голо поле, нищо не се виждало напред. По някое време каруцата затънала в снега, а в полето завили вълци. Каруцарят обезумял от страх, изхвърлил в снега иконата, изхвърлил и художника и побягнал с олекналата вече каруца към София.
– Стани и вдигни иконата!
Огледал се, нямало никого наоколо. Как да стане и да вдигне това тежко дърво! Как да го носи по дългия път до манастира в тия дълбоки преспи!
Продължил да седи в снега и да оплаква съдбата си.
След малко отново чул гласа:
– Стани и вдигни иконата!
Този път, като си спомнил, че третото казване може да бъде фатално за него, станал и вдигнал огромната икона. Колко чудно – тя била лека, съвсем лека. Разбрал, че светецът му помага и вече пътят не бил страшен.
Да имаш светец зад гърба си, можеш да пребродиш целия свят, затрупан в дълбоки преспи. Крачел бодро, изглеждал щастлив. В ръцете му тежката икона, която усещал само като помощник и приятел. Непозната дотогава сила го водела.
– Нося ви иконата на свети Мина.
Рекъл и разказал на монасите всичко, както си било – за съня, за трите нощи, за това как я нарисувал и как светецът му помагал по пътя.
– Кажете къде да я поставя, никой не бива да я докосва!
Посочили му мястото, но не му повярвали, че само на него са дадени силата и правото да носи огромната икона. Тогава художникът им рекъл:
– Хайде, кой ще я премести. Елате да видите!
Дошли мнозина, опитвали да отместят иконата, събрали се няколко да я вдигнат. Не може. Каква чудна икона влизала манастира на монасите.
… От този момент нататък започнали да се случват чудеса. Който се помолел пред иконата от сърце, получавал изцерение или отговор на молитвата си. Появило се поверие, че ако залепиш голяма монета и тя не падне, светецът те харесва и ще изпълни молбата ти. Разчуло се и множество хора от близо и далече идвали да оставят монета, но светецът не приемал всички.
Една от игуменките разказва, че в манастира са идвали много високопоставени хора с голяма власт, за да се молят. Те се опитвали да лепят монетата по всевъзможни начини – с дъвка, с тиксо, но тя въпреки всичко падала. Явно св. Мина вижда кой е с добро сърце и кой има грехове, които не могат да бъдат опростени.
Все пак има едно място, където по старинна икона на светеца, рисувана по оригиналната, все още могат да се лепят стотинки – това е храмът “Света София”.
Оригинален канадски кленов сироп
