Прочетено: 1666 пъти |
Коментари: 0
Човекът познава лековитите свойства на алоето
от незапомнени времена.И до днес то е едно от най-разпространените лекарствени растения в природата. В новата си книга “Чудодейната сила на алоето” (Книгоиздателска къща “Труд”) Николай Даников се позовава на историческия опит
на човечеството, както и на богатия си научен
и практически опит, и предлага много начини
за използване на алоето за лечение. В нея ще намерите рецепти за лечебни натурални препарати, които всеки лесно може да си приготви у дома. Сборникът със съвети и препоръки безспорно
ще бъде от неоценима полза за всички, които
се грижат за своето, на близките,
на приятелите и познатите си здраве.
Николай Даников е роден 6 юни 1941.Той има богат опит в областта на изследванията, медицинските и образователни дейности. Автор на повече от 150 нововъведения в областта на практическата медицина. От началото на 90-те години напълно се посвещава на теоретично и практическо обучение на лечебните свойства на билките.
Автор на повече от 60 публикувани книги за лечебните растения в над 5 млн. тираж.
Личният лекар на Екатерина II проф. Н. А. Амбодик пише:
“Употребата на сок от алое във вид на сабур на прах е на голяма почит от древността. Египтяните от векове са пълнели телата на мъртвите със сабур, смесен с други аромати, и така са ги предпазвали от гниене. Именно по този начин са запазили нетленните мумии, които така дълбоко се почитат и днес се пазят в кабинетите на някои именити люде. Това изкуство да се балсамират телата на покойните е било сред най съкровените тайни. Освен това някога от сабур са правели мазила и балсами. Сабурът се използва и днес със същата цел.
Опитът на древните и днешните лечители показва, че взема ли се вътрешно, сабурът леко разхлабва червата, неговите смолисти частици разгорещяват и раздвижват кръвта, прогонва плътското у жените, кара хемороиди те да кървят, отделя гъстите и лепкави храчки, убива глистите, регулира недостига на жлъчка, укрепва стомаха, спира гниенето.
Сабурът е много почитан, защото е полезен при задръствания и натрупвания в червата, при жълтеница и други чернодробни дълговременни пристъпи; при бяло течение, спиране на месечното кръвотечение и други кризи на матката, четиридневни трески и други болести, които се предизвикват от отпускането и бездействието на твърдите и меките телесни връзки и от лепкавите и гъсти храчки, също при рани и язви и за отстраняване на гниенето в костите.
Вземан вътрешно, сабурът действа тъй силно, особено в кръвоносните съдове, че от прекалената му употреба понякога в урината се забелязва кръв и кръглият мускул на ануса се свива тъй силно, че хора с чувствително телосложение понякога получават вътрешни хемороиди.
За вътрешна употреба сабурът се предписва смесен с други слабителни или очистителни илачи.
За вътрешна употреба се предписва само най-чист сокотрински и светъл сабур от 5 до 15 грана (1 гран = 0,062 г) Даников посочва друго съотношение: 1 гран = 0,743 г
В аптеките може да бъдат намерени много илачи със сабур за вътрешна употреба, като например дестилирани сабурови води и водки, еликсири, есенции и таблетки, чийто ефект в по-голямата си част се дължи на сабура.
Водният сабуров извлек може да бъде най-доброто вътрешно слабително средство – от 10 до 20 грана на един прием. Към него може да се прибави някоя по-проста сол, най-добре винен камък или негов разтвор.
Уважаваните лекари знаят от опит, че сабурът, сварен във вода, губи слабителната си и очистителна сила.
Сабурът и всички смеси с него са особено вредни за холериците, за хора от сух и горещ тип, а също за онези, които са склонни към кървене, многокръвни са, охтичави, за ременните, за страдащите от тежка немощ и треска с възпаление.
С други думи, от сабур следва да се въздържат тези, които имат огнена кръв, обедняване на хранителните сокове, гърчове, спазми и напрежение в тялото.
Сабурът се употребява не само вътрешно, но и външно. Той предпазва от Антонов огън (гангрена) и гнилост онези части от тялото, що страдат от такива болежки, а също с полза се употребява за вътрешни рани и язви.
Той се добавя към топлите компреси, налагани около стомаха и на пъпа на новородените, що страдат от глисти, поради което им действа слабително и глистите се изхождат.
Стрит на ситен прах или разтворен във водка, сабурът се използва за гноящи рани и язви за почистване и по-бързото им зарастване.
От сабура се правят различни лекарствени смеси за външна употреба като например дестилирани води, балсами, мазила и пластири, които в аптеките се срещат с различни имена и се употребяват за различни болежки.
Тук е мястото да споменем, че сокотринският сабур се ползва повече за рани, а чернодробният действа най-вече като добро слабително лекарство.
Конският сабур се ползва само от конските лечители при разни немощи, спохождащи конете.
Телешки желатин за здрави стави
