Земната ябълка (Helianthus tuberosus) е многогодишно тревисто растение от един и същи род и семейство със слънчогледа (сем.Астерацее). На външен вид много наподобява слънчогледа: стъблата достигат 3 и повече метра височина, листата са яйцевидни, заострени, груби, широки 7-10 см и дълги 10-20 см. Цветовете са ярко жълти, 4-8 см в диаметър, появяващи се от август до ноември.
Десетки имена
Наричат земната ябълка още земна круша, топинамбур, конска
земна ябълка (защото се дава на конете), германски картофи, земен артишок, земен слънчоглед, индиански грудки, малък слънчоглед, захарен картоф. Погрешно е кръстена топинамбур на името на индианско племе от Бразилия, които посетили Париж три години след пренасянето на растението в Европа (около 1610 г.).
Тя произлиза от Северна и Средна Америка (Мексико). Смята се за културно растение на индианците от времето преди Колумб. Днес е разпространена в почти всички континенти. Отглежда се главно в Северна Америка, Русия, Австралия и Азия.
В Европа земната ябълка е изместена от картофа още през 18 в. В момента има известно стопанско значение само в Южна Франция и Холандия. В Средна Европа земната ябълка често пъти подивява и може да предизвика проблеми, измествайки други растения. Самата тя има малко естествени врагове. Размножава се вегетативно чрез грудките, обяснява Тихомир Трайков, градинар и веган.
Хранителна стойност и лечебни качества:
100 г грудки от земна ябълка съдържат само 30 ккал., освен това: вода 78% белтъчини 2.4% мазнини 0.4% въглехидрати 17.4% баластни вещества 1.6% калций 14 мг желязо 3,4 мг натрий 4 мг витамин А 2 мг витамин С 4 мг
Грудките са много подходящи за диабетици, защото съдържат 16% въглехидрати под формата на полизахарида инулин (внимание: “инулин“, а не “инсулин“!).
Инулинът представлява разтворими фибри и е единственото вещество, което се състои 95% от фруктоза. Това обяснява повечето му положителни ефекти. Фруктозата е способна да участва в същите обменни процеси както и глюкозата, като я заменя пълноценно в такива ситуации, когато глюкозата не се усвоява от клетките, както при захарния диабет. Разпадането на фруктозата не изисква присъствието на инсулин, което позволява да се избегне "енергийния глад" на клетките и да се нормализира обмяната на веществата при хора, страдащи от такова заболяване.
Редовната употреба на инулина помага за: намаляването на нивото на кръвната захар и повишаване на физиологическата ефективност на инсулина; намаляване нивото на холестерола в кръвта и развитието на сърдечно-съдови заболявания; нормализиране на въглехидратната и мастната обмяна при болни със затлъстяване и помага за намаляването на излишната телесна маса; възстановяване на нормалната чревна флора и потискане на вредните чревни микроорганизми.
Грудките се ядат сурови или сготвени. Препоръчват се при диабет, затлъстяване, запек, подуване и газове на корема. От тях се произвеждат таблетки за дъвчене или сокове, подходящи за диабетици и хора с наднормено тегло, чисти и смесени сокове с други плодове, фруктозни сиропи, фармацевтични продукти, хранителни добавки и алкохолни напитки (ликьори, дестилати).
Отглеждане:
Непретенциозна към климата и почвените условия. Най-подходящи са песъчливи хумусни почви с достатъчно подпочвени води. Засажда се за период 3 до 5 г. По-продължително отглеждане на едно и също място не се препоръчва, защото реколтата от грудки значително намалява поради увеличаващата се гъстота. Обработването на почвата е като при картофите. Разстоянията между лехите са 75 см, вътре в лехите 33-35 см, а оптималната дълбочина на засаждане - 5-7 см. Реколтата се събира от есента до началото на пролетта, най-добре през февруари-март. Надземната част на растението се изрязва, когато листата започнат да загниват. Но не по-рано, защото грудките ще престанат да растат.
Грудките не са трайни, затова трябва да се преработят в рамките на 14 дни или да се съхраняват като картофите (в пръст или пясък). Търсени са сортове с високо съдържание на инулин и възможно по-кръгла и гладка форма. За есенната реколта са подходящи раннозреещите сортове като Гигант, Колумбия или Бианка, а за пролетната реколта се препоръчват Монтео, Дубо, Рико, Берно, Ню уайт мамут и др.