Съществува взаимовръзка между възрастта на детето и как то понася раздялата на родителите си. Колкото по-малко е то, толкова е по-зависимо от емоциите им, финансово и т.н. Но има и други важни фактори: колко тежка е раздялата за него, какви са условията на живот на детето след това, колко е свързано с родителя, с който се разделя, как продължава живота му след раздялата, която на практика разцепва неговия свят.

Много неща зависят от родителите, от техните действия и способността им да поемат отговорност. Много често, когато има семейни връзки, единият родител напуска семейното жилище, детето или децата, това често става внезапно, и чак след това двамата бивши партньори започват да мислят как това ще се отрази на детото.. Много рядко се случва родителите да помислят в аванс какви ще са последиците от тази тяхна стъпка .

Има поколенчески разлики: в практиката на нашите родители е имало случаи някои да чакат 20 години, за да прекратят една неработеща връзка, т.е докато порасне детето и поеме по своя път, то днес отдавна не е така. Наблюдават се случаи  дори когато една връзка се разпада още преди да е започнала. Една бременност да е факт, едно бебе на 2-3 месеца и тогава таткото напр. изчезва, тръгва си от живота им. И родителското отчуждение стига дотам, че то да не познава изобщо другият родител, който не го отглежда. Има разбира се, и много по-страшни раздели, драматични и трагични с включване на всички възможни институции в една многомащабна война. И тогава нещата излизат извън контрол.

Каква е причината единият родител да упражнява такъв натиск върху другия партньор, за да няма той достъп до своето дете?

Като цяло децата са потърпевшите. Раздялата на практика е една семейна война. Липса на ефективна комуникация помежду им, желанието за надмощие на всяка цена, да се наложи единият над другият. Това е свидетелство за някаква незрялост, едноличност при решаване на конфликти, на страх. Времето, в което живеем е такова. И най-лесното е да се търси липсата на отговорност, виновниците някъде извън себе си.

Децата ни, пораствайки ще минават през много ситуции на конфронтации, раздели, болка. Няма как да ги защитим от живота. Но на раздялата трябва да гледаме като на разединение между мъж и жена. Като родители с детето си няма как да се разделим. Когато се разделяме с някого като мъж и жена, трябва да уредим отношенията си като родители на една друга плоскост.

Родителско отчуждение

Терминът присъства и в Семейния кодекс. Родителско отчуждаване може да се случи и като процес. Детото по някаква причина да отблъсне другия родител с когото се среща по-рядко. И причината за това не е родителското поведение. На това поведение аз не гледам като Синдром, като медицинско състояние. Това по-скоро е поведение, което може да се разглежда като злоупотреба с родителската власт. Детето е изключително зависимо от своите родители. В първите 3 години то на практика е психически и физически слято с майка си. Пубертетът пък трябва да се има предвид, че продължава до 25-ата година на човека. Детото трябва да стане голям човек, за да може да вземе живота в ръцете си, да вземе хляба в ръцете си .

Всичко друго е власт от страна на родителя. Ако той го отглежда с любов, отговорно, нещата са наред. Но ако използва тази власт, за да удоволетворява някакви невротични потребности, то тогава има проблем. И все по-често се говори за дисбаланс в родителската власт. Това се наблюдава дори в семейства в който не се мисли за разделя, но единият родител става по-близък с детето и изземва част от функциите на другия.  И това е предпоставка за разногласия. Коренът за тази ситуация е в родителската връзка. Ако тя е удоволетворяваща за двамата партньори, то те ще намерят баланса и в участието си в живота на детето. Ако помежду им има някаква празнота, личностностна или във връзката, то е напълно очаквано тя да се запълни от детето.

За какво обаче някои майки използват децата си?

Майчинството е свещено. И ако се прегърне това , то майката може да се плъзне по плоскостта на идеалната любов. Не любовта с партньора, а с детето. И това дете ще бъде с мен завинаги. Това често е несъзнаван процес. И започва една всеобхватна грижа за детето доста полезна в първите му месеци и години, и доста вредна- по-късно. Детето трябва обаче да стане един самостоятелен човек, който сам да тръгне по пътя си.  Но с майка –орлица нещата не се случват така. Така тя пречи и на своето дете да се свърже с друго сродно същество по пътя си.

Татковците също могат да използват децата си. Напр. да ги натоварят с всички свои нереализирани мечти и желания в живота. И детето ще бъде обичано само, ако изпълнява това, което бащата иска и казва. Татковците също могат да използват детето си като защита в отношенията с майката. Често сме виждали или пък чували един баща да казва на детето си: „Отиди и кажи на майка си да спре!”. Майките също могат да постъпват по този начин: „Отиди и кажи на баща си да ми даде пари, защото си му слабост и няма да ти откаже”.