Мехунката е много разпространена в Средна и Южна Европа, Балканския полуостров, Русия, Крим, Средна Азия, Мала Азия, Северна Америка (където е била пренесена).
У нас се среща сравнително рядко, сенчестите храсталаци и влажните места, вирее по-често на варовит терен. На много места в селищата в планинските райони мехунката се отглежда като градинско цвете, което е многогодишно. Чашката е сраснала, с формата на звънче, с 5 зъбчета. След оплождането чашката силно се разраства, чашечните зъбци се събират на върха и ягодовидният плод се оказва като че ли скрит в един ципест мехур. Той при узряването постепенно става оранжев. Семенцата му са много. Билката цъфти понякога и до септември. Оранжево обагрената чашка се запазва до есента. Чашките запазват тази си багра и когато стъблата се отрежат, посочва известният наш билкар Васил Канисков.
Плодчетата на мехунката са богати на витамин С. Стъблата съдържат дъбилни и слузни вещества. Чашката, листата и плодовете съдържат червено багрилно вещество – каротиноида физалин, захари, лимонена, ябълчна и винена киселина, а също и горчиви вещества.
Като билка мехунката действа диуретично, подобрява функцииите на черния дроб, а също и действа противовъзпалително. Опитните билкари я използват още при захарна болест, трудно уриниране, воднянка, подагра, ставен ревматизъм. Външно се прилага при гнойни венци, хемороиди, лишеи.
С пепелта от изгорените плодчета се прави мехлем с несолена свинска мас или нерафинирано слънчогледово олио, който се ползва за намазване при лишеи.
Билката е силно отровна! Ползва се само по предписание на фитотерапевт или опитен билкар!
Само видът перуанската мехунка не е отровна и тя се използва най-често в сладкарството. Мехунката е и прекрасно есенно, декоративно цвете.
Заедно с босилек, жълт смил, тинтява и мехунка навремето се е правела китката, с която се е украсявала сватбената хоругва.
Статията е информативна и не замества консултация със специалист!