Прочетено: 848 пъти |
Коментари: 0
За повечето хора, деветата-десетата година от живота на детето няма име. Тя е просто възрастта между първите седем и пубертета. Валдорфската педагогика обаче има красиво име за тази възраст: възрастта Рубикон. И не случайно. Това е възраст, свързана с важен преход на израстване и себе утвърждаване.
Може би си спомняте от часовете по история, че прекосяването на река Рубикон е част от биографията на великия римски император Юлий Цезар. Всички знаем Цезар като символ на абсолютната власт, диктатор във времето на разцвета на Римската империя.
Децата във възрастта на Рубикона
Както можем да се досетим от аналогията с историческия момент, възрастта на Рубикона е време на себеутвърждаване и независимост; време на предизвикателства към детето, развиващи неговата сила, смелост и решителност, както и други качества, които ще му бъдат полезни в живота му на пълноценен възрастен.
Ако времето през ранното детство, т.е. възрастта преди да настъпи Рубиконът, е време на фантазии, невинност и безгрижие, то с настъпването на Рубикона детето започва да развива в противоположната посока. Ако през първите години от живота си детето живее в своя „детски рай“, с възрастта на Рубикона детето започва да „изгубва рая“, осъзнавайки и опознавайки реалността.
- Вярват в съществуването на фантастичен приказен свят. Нещо повече, границата на този измислен свят с реалния свят е деликатна и често се размива (малките деца често имат проблеми да отличат реалност от фантазия)
- Възхищават се и се доверяват безрезервно на родителите си и другите възрастни авторитети
- Вярват в доброто, красивото, щастливия край
- Вярват в свързаността си със света, възприемат своя вътрешен свят и външния свят като едно цяло
- Всички си спомняме за ранното детство с непресторена носталгия. Но, колкото и да е прекрасен този период, рано или късно детето започва да се променя.
Започват да поставят под съмнение авторитетите на родители, учители, възрастни. Ако до този момент възрастните са им се виждали „съвършени“, „всесилни“ и „безпогрешни“, сега те изведнъж осъзнават, че и възрастният може да греши, че и възрастният си има своите ограничения и недостатъци.
Започват да осъзнават разликата между реалност и фантазии. Заедно с това, започват все повече да виждат и несъвършенствата на света, започват да се замислят за опасности, несправедливости.
Започват да осъзнават, че самите те са индивидуалности, отделни от света, включително и от мама и татко. Разбират, че никой друг, освен те самите, не може напълно да разбере техния вътрешен свят, нито да има тяхната гледна точка.
Всичко това може да бъде много стресиращо за детето и да доведе до последици от рода на бягство от къщи, страх от тъмното, чести изблици на плач, резки смени на настроението, затваряне в себе си и др. Други, не толкова негативни последици, са например, по-честата нужда от гушкане и похвали, задаване на „философски“ въпроси, интерес към световните събития и катаклизми, особено опасните, от рода на войни, природни бедствия и др. Ако детето е имало въображаем приятел, възможно е точно през Рубикона внезапно да загуби връзка с него. При това, детето може да изживее болезнено тази загуба, като предателство от страна на скъп близък. Други деца, точно на тази възраст осъзнават, че няма дядо Коледа или фея на зъбките. Много възрастни, припомняйки си тази възраст, споделят за внезапно осенили ги страхове, съмнения, въпроси, желание за бунт, за бягство от къщи или поне самостоятелно пътуване надалече.
Навлизането в периода на Рубикона намира външен израз и в рисунките на децата. Ако вашето дете е в Рубикона или вече излязло от него, можете да изровите няколко стари и нови рисунки и да проследите как се е изменил стилът му на рисуване. Преди Рубикона, децата като правило рисуват в ярки цветове, наивистични приказни картини. По време на Рубикона цветовете стават мрачни, дори потискащи, такива могат да бъдат и сюжетите. След преминаване на периода, децата започват да развиват индивидуален стил и да се учат на перспектива, посочват български специалисти от www.waldorf.bg.
Стигайки до тук, може би вече се питате: какво можем да направим ние, родители и възпитатели, за да помогнем на детето да премине през този период по-леко?
Най-важното е да не спираме да подкрепяме децата в тяхното желание за развитие, дори и да ни се струва плашещо и грешно това, което искат. Някои неща изглеждат дори като сериозна стъпка назад в развитието (например, ако детето изведнъж започне да се страхува отново от тъмното или да иска да спи при родителите си). Помнете, че това е просто период, който ще отмине.
Валдорфската педагогика е съобразила училищната програма във възрастта на Рубикона (трети-четвърти клас) с емоционалните и интелектуални нужди на децата през този период. Така например, класният учител ще разказва на децата притчи и легенди, които да развият увереността, упоритостта и вярата им. Такива са, например, историите за Давид и Голиат, както и легендите от скандинавската митология.
Една от епохите, които се изучават в този период, е занаяти и строителство. През нея децата се запознават с различни видове ръчни занаяти (много от които – вече архаични), посещават работилници на обущари, дърводелци, тъкачи, занаятчии и др.
Съвет на Здравница
прочети още С рисувателни тестове откриват проблеми в детското развитие
прочети още Когато пациентът е готов да се освободи от болезнените си патерици, той си намира и лечител!
прочети още Защо в България има нужда от антропософска терапия чрез пеене?
прочети още Валдорфската педагогика не претоварва децата
прочети още С рисувателни тестове откриват проблеми в детското развитие
прочети още Когато пациентът е готов да се освободи от болезнените си патерици, той си намира и лечител!
прочети още Защо в България има нужда от антропософска терапия чрез пеене?
прочети още Валдорфската педагогика не претоварва децата
Телешки желатин за здрави стави
