Много се изписа за детската агресия, но тя е отражение на агресията в обществото и най-вече сред възрастните. Един истински изяснен проблем е наполовина решен проблем, казва  Даниела Михова, директор на целодневна детска градина № 8 „Българче”- Стара Загора, която предлага един по-различен анализ  на детската агресивност.

Ние знаем от Рудолф Щайнер, че през първите седем години детето е едно огледало. Затова аз от години наблюдавам как се оглеждат в детската душа отраженията на семейните конфликти и всички отношения в обкръжението. До седмата година нищо не поражда в детската психика лични мотиви за конфликтно поведение. Така че, когато такива прояви възникнат, те винаги са повторение на родителско агресивно поведение. Детето няма автономна агресивност, то повтаря родителски модели, отразява семейната конфликтност и няма лична мотивация за конфронтиране с обкръжението си.

Ето защо е лесно да се отгатне кога семейната среда става неспокойна, дори в случаите, когато изцяло остават зад кадър всички семейни фабули и главните герои, скрити зад тях.

Ние знаем от Рудолф Щайнер, че когато детето се роди, то веднага попада в една среда от кармични връзки и едва след 29-та година лунната карма се оттегля, така че до седемгодишна възраст детето изцяло е вплетено в една социална общност, където по най-несвободен начин се разгръщат кармичните връзки. И често това е много угнетяващо. Угнетеното настроение на родителите и техните родители много видимо се отразява върху първото дете, което най-често е родено преди родителите да са излезли от лунната карма и да поемат по пътя на своя Слънчев период. Затова с особен интерес наблюдавам второто дете в семейството. В повечето случаи то е родено след 29-годишната възраст на родителите, когато лунната карма е вече приключила. Тогава те са по-свободни и по-съзнателни.

Кармичните връзки между родители и деца са много ясно изразени, когато младият човек е станал баща преди 29 години.

Тогава той е сляп, объркан и несигурен в своите родителски задължения. Кармичните връзки го държат в тъмнина, а тя е отлична предпоставка за агресивно поведение. За мен е много интересен фактът, че една и съща родителска двойка има съвсем друг подход към второто си дете, ако то е родено след тяхната 29-годишна възраст.

Между шестата и седмата година етерното тяло на детето става самостоятелно, а астралното тяло е все още зависимо от това на майката. Точно в тази възраст децата напускат учебното заведение, на което съм директор, и пряката ми връзка с тях се прекъсва, а с това и възможността да наблюдавам тяхното развитие. Никак не ме изненадва недоумението на новите учители на тези деца пред факта, че едно много спокойно и балансирано дете е имало агресивни прояви в предишната възраст. Както и противоположната промяна. За мен това е много показателно.

Във вторите седем години, между 7 и 14-годишна възраст,
детето вече има своята автономна мотивация за агресивни прояви, произтичащи от лични фрустрации, а не от тези на родителите.

По отношение на проявата на агресия, родителските модели до голяма степен са преодолени във втория възрастов цикъл. Докато в първите седем години детето е едно огледало на процесите в малкия семеен социум. Това особено личи, когато родителите на родителите не разпознават своите роли и задачи като суб-система в семейната система и внасят хаос и объркване в реда на родителските отговорности. Тогава в детските рисунки се наблюдават много интересни явления, отразяващи психологически закономерности, които аз изследвах задълбочено преди 8 години, систематизирах и изложих в моята писмена разработка пред  Департамента за  информация и повишаване квалификацията на учителите (ДИПКУ)- Стара Загора като защита на втора квалификационна степен

„Рисунките като диагностично средство при отразяване на взаимоотношенията в семейството на 4-5 годишните  деца “.

Родители, които оказват насилие върху децата си в семейната среда, създават модел на поведение у тях и децата пренасят лошия пример в отношенията с връстниците.

Децата отразяват такива родители в своите рисунки, с червени пръсти или ръце, а понякога липсват и целите ръце. Те несъзнателно отразяват в този ярък цвят органа, който упражнява насилие.

Спомням си случая с момченцето, което ежедневно идваше на детска градина с множество синини и при разговор с него, то обясняваше различни причини, че се е ударило, паднало и т.н., а всъщност това беше резултат на физически тормоз над него. Общувайки с децата от групата, когато някой нарушаваше личното му пространство, детето отвръщаше с различни форми на агресия-вербална (“Ще те направя на луда калинка“) и невербална, обръщаше масата върху децата отсреща или хвърляше играчки по тях. Нещо повече, веднъж той дойде с белег от изгаряне с цигара. Когато се опитах да разговарям с майката, тя категорично отхвърли тезата за насилие и прехвърли вината върху учителите и помощник възпитателя на групата за агресивното поведение на детето в групата. Така че с помощта на рисувателни тестове лесно може да се открие кръгът от проблеми в детското развитие и да се улесни работата на специалиста за по нататъшни изследвания с други диагностични методи.

 Но много много по-трудно е да бъдат включени родителите.

Не ме учудват и внезапно възникващите словесни агресивни прояви към учителите в училище и детската градина. Обяснението за словесната агресия веднага насочва към такава семейна среда, където на учителите се гледа с недоверие, презрение и дълбоко неразбиране на ролята на учителя. Това винаги ми припомня двуседмичното ми гостуване в холандска детска градина в Хага, където в края на работния ден, родителите, чакащи да вземат децата си, гледаха учителката с такова дълбоко и светло уважение и респект, от което произтичаше и тяхната осъзнатост на партньори в образованието и възпитанието. При такава взаимна и хармонична на съгласуваност на съвместните задачи в една обща социална дейност, няма нищо чудно, че за две седмици не констатирах и най-малката проява на детска агресия в холандските деца. Но може би не всичко се дава на госта да види? Може би такива прояви остават скрити за очите на чужденеца? Не, не е така, защото две години по-късно, когато валдорфската педагожка Мариан Руст дойде да помага на новата тогава валдорфска детска градина у нас, тя по същия начин свещенодействаше в работата си както с родителите, така и с децата.

Изяснявайки особеностите на детската агресивност, аз посочих преди всичко разликите в отделните възрасти, обстоятелства и фактори. Но много тревожно е онова, което обединява различните случаи. Ясно е, че до 7-годишна възраст детето е едно огледало на малкия семеен социум, но цялата социална реалност се отразява в общата тенденция за нарастване на детската агресивност.

Юношеската, както и детската агресия заедно се превръщат в едно по-голямо огледало, в което се оглежда изкривеното и озъбено лице на целия съвременен социум.

И тъй като това отражение никак не е приятно за гледане, затова и никой не иска да се вгледа в него и да потърси истинското решение на проблема за детската агресия днес.