Гноен хидраденит или Хидраденитис супуратива (HS), понякога наричан от дерматолозите инвертно акне („acne inversa“), е хронично, възпалително, болезнено, според някои медицински доклади – имуномедиирано заболяване (неговият механизъм на възникване и развитие се свързва с патологично променен имунен отговор на организма).

Засяга главно хора в активна възраст – 20-60 годишни. Най-често се проявява след пубертета, но има случаи на диагностицирани 11-12 годишни пациенти. Характеризира се с възпалени области, обикновено разположени около подмишниците и слабините. Тези възпалени области често са на места, където кожата се трие в кожа и включват лезии, възли, циреи и абсцеси. Възпаленията обикновено се появяват на места с много мастни и потни жлези, както и под гърдите при жените, в бикини-зоната, по седалището и по вътрешната част на бедрата.

Болката е водещ симптом на гнойния хидраденит. Заболяването протича продължително, като фазите на активност на болестта се редуват с недълготрайни ремисии. Обикновено пациентите страдат през целия си живот, което силно затруднява социалната им активност и влошава качеството на живот. Болестта травматизира физически и психически пациентите. Депресията е най-честото съпътстващо състояние.

Рядко заболяване ли е?
Малко проучвания са правени доколко разпространен е хидраденитис супуратива в света. Предполага се, че около 1% от общото население на света е засегнато.

Често гнойният хидраденит остава недиагностициран с години или в много случаи е диагностициран погрешно като циреи, форункули, корбункули, или просто инфекция на кожата. Ранната и точна диагностика улеснява започването на план за лечение, с цел свеждане до минимум на риска от прогресия до инвалидизиране – крайният стадий на болестта.

Необходимо е да се направят повече изследвания в световен мащаб, за да се определи каква е причината за заболяването, колко разпространено е и кое е най-ефективното лечение за него.

У нас е налице недостатъчна съвременна медицинска информация за заболяването на общопрактикуващи лекари, хирурзи, гинеколози и дерматолози. В същото време липсват достатъчно епидемиологични данни за броя на болнитe в България. Според проучване често се поставят грешни диагнози и затова следват и погрешни терапевтични стратегии.     Медикаментозната терапия и инцизиите на флуктуиращите абсцеси не водят до терапевтичен успех, има и редица странични ефекти от коктейла от антибиотична терапия.

Многократните болезнени хирургични интервенции задълбочават болката и депресията на пациентите, затова пациентите с гноен дехидратант трудно вземат трудното решение за широка ексцизия (отстраняване, изрязване на част от тъкан или орган), в рамките на години се изчаква и  така се стига до последния стадии на заболяването.

В момента здравната каса заплаща оперативната интервенция за нуждаещите се пациенти. Нужно е обаче осигуряване и на съпътстващите консумативи като антисептични разтвори, специални превръзки, антибиотици, а за около 40 пациента и биологична терапия.