Депресията става все по-разпространена в съвременния свят. И ако допреди 50 г. болестта е поразявала най-вече хората над 40-годишна възраст, то сега тя спохожда едва навършилите 20 г. младежи.

От всички тенденции най-обезпокояващ е фактът, че депресията има навика да се завръща.Поне половината от засегнатите откриват, че заболяването се е върнало, въпреки че уж са се възстановили. Когато се върне 2-3 пъти, рискът от рецидивиране скача на 80-90 на сто. И тази опасност е особено голяма при хората, които са се сблъскали с нея като тийнеджъри, посочват американски специалисти.

Депресията изгражда в мозъка връзка между унилото настроение и негативните мисли,затова дори обикновената тъга се оказва изключително тягосна. Ако си податлив на мрачни настроения, дори най-дребните битови проблеми, които повечето хора биха подминали с лека ръка, може да те повлекат към хроничното униние и депресията.

12 на сто от мъжете и 20 на сто от жените страдат от тежка депресия през определен период от живота си, сочи US- проучване. Поне 5 на сто от населението днес страда от болестта. Тя е изключително упорита: в 15-20 на сто от случаите клиничната й форма се задържа по цяла година след първите симптоми, а при 22 на сто от засегнатите се запазва и след 2 години. Всеки епизод на депресия увеличава с 16 на сто шанса, че ще има още един.

Ето и тест, с който можем да разберем страдаме ли от депресия. Диагнозата се поставя, ако някой е изпитал първите 2 симптома, посочени тук, и най-малко 4 от останалите в продължение на почти 4 седмици. И то по начин, който му е пречил да работи нормално.

Тест:

1. През повечето време се чувстваш потиснат или тъжен.

2. Загуба на интерес и дори на способността да извличаш удоволствие от всички или почти всички неща, които преди са те радвали.

3. Значителна загуба на телесно тегло и намаляване на апетита, макар да не спазваш диета. Възможен е и обратният вариант.

4. Проблеми със съня през нощта и / или потребност от повече сън през деня.

5. Осезаема забавеност на реакциите през деня. Възможен и обратният вариант, т.нар ажитация.

6. Ежедневна умора и загуба на енергия.

7. Чувство за малоценност и/ или за вина.

8. Проблеми с концентрацията и мисленето, което околните могат да възприемат и като нерешителност.

9. Натрапливи мисли за самоубийство и смърт (не е задължително да ги планираш )

Научните изследвания показват, че колкото по-често сме били потиснати в миналото, толкова по-често и тъгата ни се съчетава с понижено самочувствие и самообвинения. Ние не сме просто тъжни, но се и възприемаме като неудачници, некадърници и недостойни хора. Тази „самокритичност” става все по-остра и в един момент се обръща срещу самите нас. Но когато си кажем: „Това  е глупаво, защо просто не го подмина, не го преодолея и да продължа напред”, с подобно мислене обаче затъваме още по-дълбоко в тресавището.

Проблемът не е в самото униние – го е неотменима особеност на човешкия живот, а в крайно негативните представи за себе си, към които сме склонни, когато ни обземе мрачно настроение.

Една от стъпките към справяне с депресията е пълноосъзнатостта- това е вид осъзнаване, което настъпва, когато насочваме цялото си внимание към настоящето, но приемаме нещата такива, каквито са, без да им даваме оценка. Ето едно упражнение.

Упражнение:

Да изядеш 1 стафида: първият вкус на пълноосъзнатостта

1. Задължане: вземете 1 стафида и задръжте в дланта си / или между палеца и показалеца. Фокусирайте се върху нея и си представете, че току-що сте паднали от Марс и досега не сте виждали нещо подобно в живота си.

2. Виждане: отделете време, за да я видите наистина – взрете се в стафидата грижливо и с пълно внимание. Нека очите ви изследват всяка нейна част- най-ярките, където светлината блести, тъмните кухини, бръчките и гънките, където всяка асиметрия има уникална особеност.

3. Докосване: завъртете стафидата между пръстите си и я проучате със затворени очи, защото това ще засили сетивните ви възприятия.

4. Подушване: задръжте стафидата под носа си като с всяко вдишване попивайте всеки аромат и ухание, които долавяте и си отбелязвайте какви интересни неща се случват в устата и стомаха ви.

5. Поставяне: бавно поднесете стафидата към устните си, като отбележете факта, че ръката ви знае предварително къде да я сложи. Внимателно поставете стафидата в устата, без да я дъвчете и просто отбележете това, че тя вече е там. Отделете няколко мига на усещането/ проучете и с езика си.

6. Вкусване: Когато сте готови, сдъвчете стафидата, като си начертайте как най-добре ще стане това. След това съзнателно отхапете 2-3 късчта от нея като следите й за вкусовите си усещания, т.е всяка вкусова вълна, която ви облива, докато я дъвчете. Без да я поглъщате, отбележете си вкуса и усещането за структурата на стафидата в устата ви, и как те се променят във всеки момент.

7. Поглъщане: преди да изядете стафидата, проучете намерението си и го почувствайте най-реалистично.

8. Проследяване: накрая проверете дали ще успеете да усетите стафидата, която се движи към стомаха ви, а също и как усещате цялото си тяло след това упражнение по „съзнателно ядене”.

Това упражнение е показателно от колко неща се лишаваме, когато се изолираме от сетивния си опит.