Тодор Мангъров, диагностициран с рядкото и тежко заболяване пулмонална хипертония споделя своята пациентска съдба и силата на човешкия дух.
 
Скоро станаха 11 години откакто чух диагноза, която нищо не ми говореше. Лекарка от Плевен ми я постави от първото изследване и два дни по-късно я потвърди. След това, във ВМА им трябваха два месеца, за да я докажат. Лекуваха ме с данни от интернет, взети от медицински сайтове. Беше много странно. Нямаше други такива пациенти, нямаше лекарства в България. В Европа имаше. В България цена от 2000 лв през 2006 г. правеше лекарството недостъпно. По това време бях офицер от Българската армия. Със заповед на министъра на отбраната ми бяха отпуснати средства за закупуване на лекарства. Бързото поставяне на диагнозата в съчетание с терапията ми дадоха шанса да живея, разказва Тодор Мангъров.

Терапията за белодробна хипертония не лекува. Тя поддържа живота.

Знаете ли как си мие косата в банята пациент с белодробна хипертония ? Поставя си китките на ръцете от двете страни на главата и само с движение на пръстите се мие косата. Защо? Интензивното (несъзнателно) движение на ръцете при здрав човек, докато си мие косата е невъзможно за пациент с тази диагноза. Това води до силен задух и човека може да припадне в банята. Пет стъпала не са затруднение. За пациент с пулмонална хипертония те са преграда. На шестото стъпало се почива. Животът на пациент с белодробна хипертония става бавен.

Проблем е и че, външно това състояние на невъзможност не си личи и дори и най-близките ти не те разбират.

Често това е свързано с мнение, че те мързи, че не искаш да направиш нещо, че не искаш да отидеш. Никой не приема, че не можеш. Никой здрав човек не забелязва релефа по който стъпва. Пациент с тази диагноза забелязва, дори и най малките неравности, за да намали интензитета с който ги преодолява. Дори и качването на тротоара, ако не е с прецизирано усилие води до моментално силно сърцебиене и частичен задух. 

Операцията при проф.Валтер Клепетко в Австрия стана случайно  чрез български лекар, който е шеф на клиниката по белодробни болести в АКХ –Виена – проф.д-р  Венцислав Петков. Той ме представи на проф. Клепетко. Бях първият оперирал се в АКХ-Виена, в клиниката по гръдна хирургия на проф. Клепетко. След това в същата тази клиника се направиха още 8 тромбендартеректомия и 6 белодробни трансплантации на българи. 

Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център има амбицията да създаде и развие у нас първия Център за хирургично лечение на пулмонална хипертония в Източна Европа. Това е съизмеримо с революция, смята Тодор Мангъров, който е председател на Асоциация „Пулмонална хипертония”.

Запознах се екипа, който направи първите 2  операции на българи. Запознах се и с ръководителя на програмата проф. д-р Чуу Йен Нгъ от университета в Кеймбридж, Великобритания. Разбрах как Аджибадем Сити Клиник се вмества в програмата за сътрудничество с университета в Кеймбридж. Чух как разсъждават  професионалисти.

Обнадежден съм, че ситуацията с тромбендартеректомия в България ще се развие в посока на пациента.

Остава следващата стъпка - лицензирането на клиниката като Национален център за диагностика и хурургично лечение на хроничната тромбоемболична пулмонална хипертония (ХТЕПХ) и цената на тази операция. Първите двама пацинти бяха оперирани изцяло Pro bono (букв.превод- "за общественото благо", т.е в полза на болните доброволно положен високоспециализиран труд) от екипа от Кеймбридж и безплатно от страна на  Аджибадем Сити Клиник.

Болестта е път. Ако я приемеш като присъда и се предадеш - не продължаваш,
но ако се бориш за всяка следваща крачка, то тогава заболяването е поредното камъче, прекрачено по пътя, заключава Мангъров, който след операцията си пропътува 1200 км с колело от София до Виена, за да благодари на проф. Клепетко. По-късно навъртя и 3200 км. в Африка, отново на велосипед. И това е само малка част от живота му, с който показва силата на човешкия дух.