За полезните свойства на белия слез говори самото име на растението, ботаническото му наименование Althaea произлиза от гръцки и означава „лекуващ“. В древни времена белият слез се е използвал като лечебно растение в Китай, Сирия, Египет и Гърция и най-вероятно е пренесен в Централна Европа едва през Средновековието, за да съвпадне с началото на регулираното земеделие. В наши дни се отглежда върху солени почви в бреговите райони. Растението е познато още под името бяла ( медицинска) ружа.

На пръв поглед изглежда да е доста деликатно растение, но всъщност може да устои лесно на липса на вода и на горещина. Подобните на гел вещества в корените и цветовете защитават белия слез от изсушаване, а заради високата концентрация на слизести вещества в корените растението има успокояващи, омекотяващи, защитни и овлажняващи свойства.

Точно поради тези причини белият слез е идеален за грижа за бебета. Често в народната медицина се използва в комбинация с теменугата.

Растението се среща в цяла Европа като най-широко в практиката се използват корените на растението. Билкарите казват, че най-добрата дрога се получава от двугодишните растения. Готовата дрога има слаба характерна миризма и сладникав силно слузест вкус. В народната медицина намират приложение и листата на растението, събрани по време на цъфтеж, а цветовете – в началото на цъфтежа. Сушат се на тънък пласт или в сушилня при температура 50С. Листата и цветовете съдържат по-малко слузни вещества,следи от етерично масло, флавоноиди и пр. Тъй като в цветовете на ружата се съдържа пигментът малвидин, той се използва за оцветяване на вълната.

Растението има омекотяващо,отхрачващо и противовъзпалително действие.

Корените на белия слез (медицинска ружа) имат доказано терапевтично действие и на първо място се препоръчват при заболявания на дихателните пътища, придружени с упорита кашлица, вкл. магарешка кашлица, бронхити, трахеити. Назначава се също при болести на храносмилането( язване болест, хиперацидни гастрити). Използва се и при хронични колити, дори при дизентерия. В тези случаи тя има дори противодиаричен ефект.

Белият слез се прилага и външно: при възпаления на устната кухина, гингвити, тонзилити и дори при конюктивити.

  Корените на медицинската ружа намират приложение и в още една област- в диететиката, в състава на т.нар. слузна диета. Вземат се 1-2 суп.л. ситно нарязани корени,заливат се в 500 мл. студена вода и остават да киснат 24 часа. Полученият извлек се прецежда, подслажда се малко и се пие по 1 суп.л. л. на всеки 2 часа.