Идва Сирни Заговезни, празникът на Всеобщото опрощение, а на трапезата винаги присъства и халвата. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. 

Какво е чувенът, тази чудодейна съставка,  разяснява проф. Пенчо Далев. 

Чувен (Chenopodium bonus-henricus L., Blitum bonus-henricus) , наричан ощедив лапад, дива лобода, див спанак, влашки спанак.

Чувенът е многогодишно тревисто растение и е  разпространен в голяма част на Централна и Южна Европа и Азия. В Средновековието се отглежда като зеленчук, Днес отглеждането му е повече хоби по градини от любители и от дребни стопанства, а видът по-често се смята за плевел. У нас чувенът расте из тревистите и каменливи места, край егреци, кошари, мандри и други наторени места, предимно в планините между 800-2000 м надморска височина.

Съдържание
В листата и цялата надземна част на чувена се съдържат белтъци, витамини – витамин А, витамин С, фолиева киселина, тиамин, ниацин), а също така микроелементи и др. Корените, освен на скорбяла, са особено богати на биологичноактивни вещества: гликозиди, сапонини, флавоноиди, алкалоиди (пиридинови и тропанови алкалоиди), смоли, слузни вещества, хистамин, кафеена киселина, ферулова киселина и др. Характерно за чувена е високото съдържание на тритерпеновия сапонин хеноподин, на когото се дължат някои от основните кулинарни качества на корена – образуване на трайни емулсии при изготвяне на хранителни продукти.

Използване като храна
Преди и по време на индустриалната революция в Европа чувенът се използва като храна, главно в Англия, от по-бедните слоеве на населението. Не случайно едно от английските му наименования е „Poor-Man's Asparagus” – „Аспержи на бедния човек”. Днес много домакинства отглеждат растението в дворовете си и го използват като ранна пролетна салата, заедно с други салатни зеленчуци – киселец, див лук, спанак и др.

За хранителни цели се използва надземната част на растението. Младите листа се използват сурови или варени. Старите листа стават твърди и горчиви. Листата се използват веднага след откъсването им, защото бързо увяхват и пожълтяват. В сурово състояние листата се консумират само в малки количества, (вижте бележките за токсичността по-долу). Сурови, листата се нарязват и смесват с другите компоненти на салатата, като част от смесената салата.

Сварените листа губят горчивината си и се използват като пълноценен заместител на спанак, но най-добре е да се смесват с него в равни количества. Летораслите също се използват варени. Ако растението се развива на богата почва, неговите леторасли са богати на хранителни вещества. Когато израсне на около дванадесет сантиметра на височина, летораслите се отрязват на нивото на земята и се използват като аспержи. Младите цветни пъпки също се използват варени. Те се смятат за специална храна. Семената се смилат и се смесват с брашно за приготвяне на хляб и други тестени изделия. Преди това се накисват във вода за една нощ и се изплакват добре, за да се отстранят сапонините.

Съдържанието на сапонини в чувена е в количества, достатъчни да предизвикат неприятни последици при неправилна консумация. Те са токсични, но само една малка част се адсорбира в храносмилателния път. При готвене сапонините се разграждат почти напълно. Те се съдържат и в много храни, които приемаме почти ежедневно, но в тях количеството им е нищожно. Сапонините са много по-токсични за някои животински видове, като например за рибите. В миналото някои племена така са ловили риба – поставят големи количества от растението във вирове и езерца, при което рибата се е парализира и изплува на повърхността на водата.

Чувенът в халвата
Основна използваема част на чувена са корените. Те са незаменим помощен материал за правене на халва – една традиционна храна за Балканите. За да бъдат ефективни, те се вадят в ранна пролет или в късна есен, след узряване на семената. За съхранение, корените се почистват и измиват, по-дебелите се разрязват по дължината и се сушат на сянка. Правилно изсушените корени имат тъмносив цвят, характерен мирис и стипчиво-блудкав вкус. Чувенът може да се намери и в билковите магазини.

Бяла халва
150 г корени на чувен се нарязват на ситно, заливат се с 2,5 л вода и се ва­рят, докато водата остане наполовина. 15 л вода се нагряват до 70-80оС, прибавят се 4,5 кг захар и се бърка до разтваряне на захарта. Прибавя се половината от отварата от чувен и се вари на силен огън, докато сместа оста­не наполовина. Варенето продължава при непрекъснато бъркане. Останалата половина от отварата от чувена се разбива на пяна и се прибавя, когато сместа се сгъсти. Халвата е готова, когато стане бяла и трудно се разбърква. Снема се от огъня и бъркането продължава, докато халвата напълно изстине и добие бял цвят. Още докато халвата е топла и в полутечно състояние се прибавят натрошени орехи или печени, почистени от люспите, фъстъци. Могат да се използват и други ядки – бадеми и кайсиеви ядки, но класическата бяла халва е с орехи. Готовата халва се изсипва в по-широк съд, за да може когато изстине и се втвърди да се извади лесно. При домашно приготвяне – за по-малки количества халва, се взимат кратни количества от материалите, например: 60 г чувен се варят в 1 л вода, 450 г захар се разтварят в 1,5 л вода. Условията на варене се запазват.

Тахан халва
Приготвя се отвара от корени на чувен, както е посочено при рецептата за бяла халва. 350 г захар се разтварят в 1400 мл гореща вода и се вари докато от врящия сироп започнат да се образуват балончета, които се пукат. Към врящия сироп при разбъркване се прибавя на тънка струйка 30 мл от отварата на чувен. Бърка се до образуване на пяна. При слабо нагряване – съдът може да се отдръпне от печката, се прибавя 350 г сусамов или слънчогледов тахан. Бъркането продължава, докато се получи еднородна маса, която започне да се отлепя от стените на съда. Показател за готовност е когато при пускане на капка от нея в студена вода, се образува топче, което се троши при стриване между пръстите. Готовата халва, още докато е топла и мека, се насипва във форми, застлани с пергаментова хартия и се оставя да изстине.

Лечебни качества
Чувенът се използва от Народната медицина при пясък в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, вътрешни кръвоизливи, отоци, ревматизъм, като слабително и кръвоочистващо средство (премахване на натрупвания по кръвоносните съдове), при разширени вени и др. Външно се прилага при открити рани, циреи, абсцеси и др.