Тинктурите имат по-силно въздействие от екстрактите. Най-често се приготвят така: наситетнената суровина се залива със 70- градусов спирт (или ракия – най-добре гроздова, в руската фитотерапия се използва водка), обикновено в съотношение 1:5,  държи се на тъмно място 8-10 дни, като съдът периодично се ракзлаща. След прецеждане се взема на капки с ч.ч вода или се втрива в болезнени части на тялото.

Един  от най-популярните  екстракти се приготвя от акацията. Включени са и тинктури със зановец, трепетлика и касис.

„Здравница” събра  най-популярните народни рецепти с тинктури.

Рецепта 1
Напълва се  1/3 от 3-литровия буркан със съцветия от бяла акация и се залива с по  ½  ракия и медицински спирт, похлупва се плътно и се държи на тъмно 14 дни. С получения екстракт се намазват обилно или леко се разтриват венозни  възли 5 пъти дневно.

Друг начин: 8 суп.л. наситнени  цветчета  се заливат с 200 мл. 70- градусов спирт. Кисне 7-10 дни и се прецежда. Използва се също за втриване във венозните вени при варикозно  разширение.

Рецепта 2
Германската  народна  медицина препоръчва при  мигрена, лицеви невралгии, сгоруха да се направи следния спиртен екстракт от акациеви клонки в съотношение дрога/ спирт-  3:1. Вземат се по 10 капки в 1 суп.л. вода 3 пъти дневно.  Руските знахари приготвят рецептата така: цветчета от акация ( 2 ч.л. суровина) кисне в 100 мл. спирт или водка 5-7 дни и се прецежда, приемат се по 15-20 капки с вода ( може и при стомашни и чревни болки).

Рецепта 3
Екстрактът от прясно откъснати зрели бобове на японската акация, наричана още софора подобрява кръвооросяването, употребява се за лекуване на гнойни възпалителни процеси ( рани, изгаряния, трофични язви). Измиват се с преварена вода, нарязват се на дребни парченца и се заливат в стъклен съд с 56- градусов  спирт в съотношение 1:1 ( сушените 1:2)  и кисне 10 дни, като често се разбърква. Изстисква се, оставя се да се утаи и се филтрира през памук.  По същия начин се приготвя и извлек от цветни пъпки в съотношение 1:5 със 70-градусов спирт. И двата екстракта са полезни за външно прилагане при измръзвания от І-ва и ІІ-ра степен, съветва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Рецепта 4
½ суп.л. наситнени брезови пъпки се заливат с ½ ч.ч. ( 100 мл.) ракия и се оставя са кисне 10-15 дни. Вземат се заедно с вода по 30-40 капки 3-4 пъти дневно. Като жлъчкогонно средство се приготвя и по друг начин: с 90- градусов спирт в съотношение 1:5 – взема се по 1 ч.л. или 1 суп.л. на прием. От втория екстракт може да се добави във водата във ваната и да се прибавят бани за лекуването на дребни наранявания на меките тъкани, или пък да се ползва за втривания и промивки при миозити, артрити, труднозарастващи язви, ожулвания, рани от залежавания. За лекуването на стомашни язви екстрактът се приготвя по следния начин:  50 гр. пъпки киснат в 50 мл. вода( ракия) 10 дни, прецежда се и се приема по 1 ч.л. на ¼ ч.ч. вода 3 пъти дневно 15-20 мин. преди да хранене в продължение на 25-30 дни.

Рецепта 5
Тинктурата  от зановец , наречен още гроздана (Cytisus) се използва като слабително средство,при световъртеж и гадене, а също и при очни болести, нерви  и др.

Рецепта 6
Пъпките на касиса се берат в края на зимата и началото на пролетта, когато набухват, преди да започне развитието им.  Препоръчват се при камъни в бъбреците, възпаления на пикочния мехур, скрофулоза. Екстрактът от тях ( както и някои други дроги), приготвен  със сухо бяло вино  има слабителен ефект ( 1:10 –суровина/ вино) и се взема подсладено по 50 мл. 3 пъти дневно.

Рецепта 7
С тинктура от смърчови връхчета ( пъпки) се постига дезинфекциращ ефект при хрема, ангина, бронхиална астма, а отварата се от тях се употребява при бронхити, водянка, ревматизъм.

Рецепта 8
10 гр. листни пъпки от трепетлика се заливат със 100 мл. 70-градусов спирт, кисне 10-12 дни и се прецежда. При цистит се приемат по 10-40 капки с 1/ 3 ч.ч. топла преварена вода или с мляко 3-4 пъти дневно.