Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си едва ли не от дълбока древност. Но елхите са започнали да ги използват за Коледа едва преди 150-200 години. Преди това на Рождество са използвали един вид храст: хвойната. Тя в Централна Германия се е наричала още жеравово дърво и притежава прекрасни плодчета.

Защо хвойната е била предпочетена пред всички други растения?

Когато през зимата има хвойна и птиците долита за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната Земята отново оживява. За древните хора тя е била символ на оживяването на Земята благодарение на Христос, символ на моралното оживяване.  Тя е  била възприемана като образ на оживяването на Земята чрез Христос в морален смисъл.

Хвойната е била за хората Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове.

Видове хвойна:

1. Казашка хвойна (Juniperus sabina)

Автори като Плиний, Диоскорид, Св. Хилдегард  посочват, че в миналото тя е имала много по-широка употреба, отколкото в наши дни. Дрогата от казашка хвойна е била използвана да ограничи гнойни натрупвания, почиства и спира разрастването на язви, чрез опушване стимулира изхвърлянето на мъртвия плод от утробата на майката. Смесена с мед се маже срещу болестта червен вятър( еризипел - остро инфекциозно заболяване с характерно възпаление на кожата) и циреи, а с вино се пие при жълтеница.

Листенцата и плодчетата в народната медицина на Монголия преди се прилагали при болести на черния дроб, далака, бъбреците и пикочния мехур. Тя се считала за особено ефикасно средство в терапията на болестти в областта на кръста, задържането на урина и болезнено уриниране.

Листата и връхчетата на клонките съдържат етерично масло, богато на сабинен, сабинол, туйон, горчиви и дъбилни вещества.

Във вид на прах, запарка и мехлеми се употребява предимно външно – за лечение на брадавици, язви и псориазис. За тази цел се ползвал и прясно изтискан сок – силно дразнещият ефект предизвиква крайно изостряне на заболяването и така ускорява естественото оздравяване.

Рецепта 1

Като средство, което стимулира идването на месечния цикъл 5-8 дни преди очаквания термин може да се ползва следната билкова комбинация: Смесват се наситнени равни части стръкове от бял равнец, връхчета от казашка хвойна и цветчета от невен. 1 ч.л.  или 1 суп.л. смес се залива с 1 ч.ч. вряща вода. Дневно се приема от 1 до 3 чаши запарка.

2. Обикновена хвойна (Juniperus communis)

Германските народи издигнали този храст в култ.

Свещеник Кнайп наред с другите свойства на хвойната, подчертава дезинфектиращите свойства на плодчетата: чрез опушване на помещения, в които се лекуват инфекциозно болни ( напр. от скарлатина, едра шарка, тиф, холера) , а за предпазване на обслужващия персонал препоръчва да дъвчат непрекъснато хвойново плодче( 6-10 дневно)- осигуряват добър вкус и дъх в устата, подобряват  храносмилането, изгарят миазмите и вредните изпарения.

Рецепта 2

Терапевтичен курс при слаб стомах,(подут, при газове) а руснаците го препоръчват и за подобряване  състава на кръвта: Първия ден се започва с 4 плодчета, вторият- с 5, третия ден-6, четвъртия – 7 и стигате до 12 –ия ден- 15 плодчета. А после започвате да намалявате по 1, като стигнете до 5  плодчета дневно.

Плодчетата от хвойна са подходящи и за супи, за кисело зеле ( 20 гр. сушени плодчета се счукват в хаванче, варят се в 1 л вода и при осоляването на зелето се добавя и изстудената отвара ( 500 мл на 10 кг).

Любопитното е, че в Прибалтика от тесни хвойнови дъсчици правят малки бъчвички, качета, в които саламурените краставички добиват особен вкус и аромат. В съдове от хвойна млякото не вкисва дълго време, а каймакът се съхранява свеж.

 3. Вирджинска хвойна (Juniperus virginiana)

30-метровото дърво е пренесено в Европа от Северна Америка и намира приложение във фармацият. Интересен е фактът, че произведените от нея шкафове и сандъци никога не завъждат молци.

4. Червена хвойна (Juniperus oxycedrus)

Чрез суха дестилация от дървесината и клоните й се добива катран, включва се в състава на лечебни шампоани при пърхот и себорея.