В България съществува безпрецедентната възможност осиновители да вземат дете, да пробват да се грижат за него и ако не им допадне, да го върнат. Член 106 от Семейния кодекс им дава това право, и то дори и осиновяването да е осъществено преди години. По този начин по закон осиновените в България се третират дори по-зле от стоките, пише 168 часа.

Според закона за защита на потребителите нехаресана стока може да бъде върната в магазина до 14 дни след покупка. Срокът започва да тече от датата на сключване на договора за услуги или от датата на приемане при договор за продажба. Това важи и за онлайн покупки, както и за такива, направени извън магазин - например от амбулантен търговец, по телефона или по пощата. Тогава срокът от 14 дни започва да тече след получаването на стоките. По закон в рамките на тези две седмици можете да се откажете от своята поръчка поради каквато и да било причина - дори ако просто промените решението си. Абсурдното е, че подобно правило съществува и при осиновяването. Там също може да промените решението си - обаче не в срок от 14 дни, а ако искате, дори и след 14 години.

Множество асоциации се борят за промяна в закона, за да не съществува такава възможност за прекратяване на осиновяването.

Доводите им са, че тя, от една страна, предразполага много несериозни кандидати да се решат да осиновят, а от друга - никога не носи на децата нужното спокойствие и ги кара да живеят във вечен страх, че ще бъдат изоставени отново.

Според член 106 от Семейния кодекс: "Осиновяването се прекратява от окръжния съд при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения." Случаите през годините показват, че формулировката "други обстоятелства" варира от несправяне с обикновени пубертетни кризи дори до неразбиране на осиновения с кучето в семейството.

По данни на Държавната агенция за закрила на детето през 2014 г. са подадени 26 молби за прекратяване на осиновяването, като 15 от тях са одобрени. През 2013 г. броят е бил 16 одобрени молби. Данните за периода от 2005 до 2010 г. показват, че за осиновени общо 5200 деца са разгледани 38 дела за прекратяване на осиновяването.

Според специалисти на фона на над 700 осиновявания годишно около 15 случая на прекратяване не е голям процент. Въпреки това, когато става дума за травмата да бъдеш отхвърлен два пъти, дори и един случай годишно е от значение.

Процедурата е следната - завежда се молба в съда за прекратяване на осиновяването, като се представя основателна причина. Статистиката показва, че почти в половината от случаите съдът отхвърля молбата със съвет към родителите да потърсят помощ от специалист, за да оправят отношенията с детето. Но те често обжалват или след време подават нова молба. Такава възможност не съществува в другите европейски страни и още през април 2014 г. досегашният омбудсман Константин Пенчев настоя за промени в Семейния и Наказателния кодекс в защита на правата на осиновените деца.

В своя препоръка до Народното събрание той подчерта, че правата на осиновените се нарушават от член 106 на Семейния кодекс, и добави, че "практиката показва, че прекратяването на осиновяването често причинява тежки психологически травми у децата отстраняването на които е труден и дълъг процес, поради което прилагането на тази разпоредба е в противоречие с техните интереси".

Осиновяването е акт на създаване на трайна семейна връзка, която превръща детето и осиновителите в семейство затова не може да съществува опция "връщане", когато става дума за отношенията родител - дете, категорични са психолози.
Трябва да подчертаем, че това не включва възможността за отнемане на родителски права. Напротив, то трябва да се прилага, ако родителите - без значение дали биологични, или осиновители - не се грижат достатъчно добре за детето или го поставят в риск.

При разсиновяване причините често са лични. От дирекция "Закрила на детето" в Агенцията за социално подпомагане обясняват за "168 часа": "Причините за прекратяване на осиновяването често пъти са комплексни.

Обикновено се касае за някои специфични характеристики или потребности на детето, с които осиновителното семейство не е могло да се справи - като неразбиране на някои поведенчески прояви на детето, здравословно състояние и други."