Една от най-здравословните комбинации е нар и смокиня

Лечителите през вековете различавали 3 вида нар (Punica granatum): сладък, кисел и комбинация от двете – кисело- сладък. Често препоръчвали и сгъстеният му сок, като ги предписали при различни болежки.

За лечебни цели още в древността използвали корите на клоните на нара, особено при тения. А от корите на плодовете  са лекували дизентерия, диарии, гастрити. Но някои от съставките в корите от корените и клончетата са токсични и трябва да се вземат само след консултация с опитен билкар.

В медицината нарът се употребява от стари времена . Хипократ назначавал сок от плодовете срещу стомашни болки, а корените – срещу дизентерия и за лекуване на рани. Авицена сочи над 100 начина за приложение на дрогите от нарово дърво. През 15-и век арменският лекар Амасиаци използвалсвареният сок от кисел нар, смесен с мед при злокачествени язви, който „разяжда раковите образувания”. Само сок  препоръчвал при възпаления на клепачите, оригване, гадене. Запарка от нар и плодовите кори на смокинята назначавал при панарициум ( гнойно врастване на ноктите в тъканта), треска и херния.

За най-полезен се смята сладкият нар- ефикасен е при сърцебиене и гърлобол. Препаратите от цветчетата му( вкл. и сушени) повлияват на разклатени зъби, срещу храчене и коремни болки, при оформяне на ръбове при язви и пр.

Нарът допринася за укрепване на черния дроб, при заболявания на далака, срещу сърцебиене, болки в гърдите, кашлици, за напълняване и подобряване цвета на лицето.

Народната фитотерапия препоръчва комбинацията от смачкани плодове заедно с кората срещу простудни заболявания, колит, треска. Арабите го ползвали срещу главоболие, при стомашно-чревни разстройства и стенокардия.

В тибетската медицина сокът от сладък нар се употребява при гастрити, камъни в бъбреците, а от киселия –срещу диабет, сгъстен сок- при скорбут, сваляне на висока температура и дори за утоляване на жаждата.

Индийците го препоръчвали за подмладяване, а също и при тения. А за китайците отварата от плодовите кори било укрепващо и противовъзпалително средство, което също стимулира и обмяната на веществата, обяснява Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Сокът от нар е полезен с общоукрепващото си въздействие, свързано с влиянието му върху усвояването на храната. Препоръчва се собено при заболявания на панкреаса, при малокръвие и за прочистване на кръвта.  Може да се пие по ½-1 чашка 3 пъти дневно, 30-40 мин. преди хранене като се спазва съответната диета. Лечебният цикъл трае от 2 до 4 месеца като се повтаря след пауза от 1 месец. Сокът има затягащ ефект именно заради стипчивостта си и в някои случаи може да причини запек. Пие се също при стомашно-чревни разстройства, при инфекциозни заболявания и прекарани операции.

При  хипертония редовното пиене на сок от нар улеснява постепенното, но сигурно понижаване на високото кръвно.

Съвременната наука потвърди спазмолитичния и противовъзпалителен ефект на екстрактите от нар. Запарката подтиска грам положителните бактерии, а полифенолите от плодовата кора  спират размножението на дизентерийните пръчици.

В американската фитотерапия нарът се използва ( заради 30% съдържание на танини) стрит на прах при диарии, потене,  като отвара при гърлобол, треска, ангина, стоматит ,както и  за промивки при бяло течение.

Нарът има и противоглистно приложение като се ползва кората от корените му, които били пренебрегвани в Европа докъм 1804 г.

Нарът  се счита за един от най-старите дървесни видове- появява се преди 50-70 млн. години в централна Предна Азия. В Израел е познат отпреди 5 хил. години. В древен Рим го наричали „пуническа ябълка”, а в Елада - „ гранат”.  Днес в диво състояние се среща все още в Индия, Китай, Северна Африка, Задкавказието, Средна Азия и др.

Препаратите от нар трябва да се използват внимателно от пациенти, страдащи от гастрит с повишена киселинност на стомашния сок и язва, тъй като при превишаване на дозата са възможни стомашни дразнения, нарушения на зрението, както и токсични прояви, съветват опитните билкари.