Няма нищо по- красиво през пролетта от цъфнали череши.

Черешовите плодчета са богати на захар, витамини, пектин, дъбилни вещества, желязо, магнезий и  фосфор.  Те подобряват храносмилането и обмяната на веществата, действат разхлабително, полезни са при бъбречни заболявания, възпаления на пикочните пътища и жлъчката, диабет и подагра. Отдавна е известно, че черешовите плодчета имат пикочогонно действие и затова често се включват в различни лечебни смеси.

Малко познато е едно друго приложение:  смачкани и наложени на челото череши помагат при мигрена, а от 10-15 мин. маска с тях кожата на лицето се освежава, посочва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Важно е обаче точно какви череши се похапват. Още Авицена посочва, че има 3 вида: сладка, тръпчива и кисела  и ефекта от употребата им е различна. Сладката череша действа разслабително, укрепва половия член, но не е добра храна. Тръпчивата е противоположна на всичко на първия вид,  а киселата утолява жаждата и укрепва организма.

Диоскурод посочва, че сушените череши укрепват тялото, а смолата на дървото, смесена с вино и вода успокоява кашлицата, подобрява цвета на лицето, укрепва очите, а само смола с вино действа добре при камъни в пикочния мехур.

Германската лечителка Св. Хилдегард смята преди 10 века, че от консумацията на череши няма особена полза, тъй като когато зреят плодовете слънцето огрява все още слабо и те поемат малко топлина. Но и тя отбелязва лечебната сила на смолата на черешовото дърво.  При болки, зачервявания и подувания на очите вечер, преди лягане се взема средата от топъл ръжен хляб, напоява се с разтопена смола, налага се върху клепачите  и се бинтова. Превръзката остава през цялата нощ. Същата рецепта може да се приложи и при намален слух, както и при шум в ушите, съветва още Св. Хилдегард.: късчета  среда на ръжен хляб се напоява със смола и се слага в ушите, закрепва се със ленена кърпа и така се преспива.

През 15-и в. са използвали профилактично отварата от черешови листа при простуда.

За ползите от кехлибарено чистата смола на черешовото дърво говори и австрийският билкар свещеник Бенедикт на своя блог http://blog.kraeuterpfarrer.at/

Рецепта 1: (Чай от смола за уретера)

Изсушена смола от череша се прави на ситен прах. От сместа се взема 1 пълна чаена лъжичка  и се слага в 250 мл. вряла вода. Ври 15 мин. покрито и се прецежда. Пие се бавно и на глътки, за да се постигне в известна степен облекчаване на болките при уриниране.

Рецепта 2: (за красива кожа)

По време на цъфтежа на черешите наберете няколко пълни шепи с пресен черешов цвят и ги попарете с ¾ литра вряла вода. Оставете да изстине и тогава прецедете. Към сместта добавете 500 мл. високоградусов алкохол, пресипете в стъклено шише и дръжте в продължение на 14 дни на слънчев прозорец. Добитото количество се държи вече на тъмно и студено. Добавя се във вана, в която температурата на водата не трябва да надвишава 36С. Слага се от него във ваната, едва след като сте се влезли в нея. Подобрява еластичността на кожата.

 Малко позабравени са лечебните свойства и на плодчетата, дръжките и смолата на дивата череша, който се среща в дъбови и букови, и по-рядко в иглолистни гори. Напр. в американското билколечение кората на дивата череша е използвана като тонизиращо, успокояващо и намаляващо нервната възбуда средство. Употребява се при стомашна слабост , бронхит и аритмия. Приготвя се като  1 ч.л. кори се наститнява и се залива с 1 ч.ч. охладена прясно преварена вода. Никога корите не се варят !