Младите лекари ще получат възможност да работят със здравната каса и да получават пари за труда си от нея. Това стана ясно на първата дискусия от кампанията на в. "Стандарт" и "Дарик радио" "Млад медик". Стартът й беше даден от главния редактор на вестника г-жа Славка Бозукова вчера в хотел "Даун таун" в София.

Партньори на кампанията са Българският лекарски съюз (БЛС) и Министерство на здравеопазването (МЗ). На дискусията присъстваха както ключовите политици в сектора - здравният министър д-р Петър Москов, директорът на здравната каса д-р Глинка Комитов, депутати, така и представителите на съсловието - председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев, председателят на асоциацията на специалистите по здравни грижи Милка Василева, млади медици и директори на болници. Липсата на възможност лекарите без специалност да получават пари от НЗОК за труда си е основната пречка в наемането им на работа от болниците.
Причината е, че от тази година те са длъжни да плащат пари на медиците. Когато ги вземат на щат обаче, лечебните заведения генерират само разход, а не и приход. Затова водещите болници в страната обявиха по-малко места за прием на млади медици. Заради това специализантите лекари поставиха на първо място този проблем. "Имаме нужда от подкрепа от НЗОК, защото трудът на младия лекар не беше регламентиран", заяви д-р Радослав Наков, един от представителите им, обединени в Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване".

"Недопустимо е държавата да признава дипломата за медицинско образование, а подписът на специализанта да не се признава от НЗОК", подкрепи го и новият председател на БЛС д-р Венцислав Грозев. Здравният министър обаче веднага даде решение на проблема. "Подготвихме промени в закона за лечебните заведения, в чл. 80 се регламентира статута на лекарите-специалзианти, така че да работят с НЗОК", обясни д-р Петър Москов.

На практика, ако промените се приемат тази година, от следващата болниците биха могли да получават пари за труда на специализантите от касата и да им дават нормални заплати. Властта обаче предвижда да се направят и правила за разпределение на парите от НЗОК за трудови възнаграждения. Така може да се намали ножицата, която се е отворила между различните медицински специалности.

"Диспропорцията в заплащането е огромно, движи се от 800 лв. до 6 000 лв., което кара всички да искат а стават кардиохирурзи", каза д-р Емануил Найденов, друг от представителите на "Млади лекари за ново здравеопазване". "Предвиждаме 40% от парите на болниците по здравна каса да отиват за заплати на лекарите, а част от тях да са целенасочено за специализантите", каза в отговор д-р Глинка Комитов, директор на НЗОК. Освен това властта се съгласи младите медици да получат шанс да преговарят лично Касата при сключване на Националния рамков договор. Таксата за обучение от 180 лева, която болниците трябва да плащат на медиците всеки месец за обучението им, е друг от проблемите на лекарите. Заради това и заплатите, които трябва да осигуряват, водещите лечебни заведения в страната отпуснаха по-малко бройки за специалзианти тази година.

"Държавата ще плаща таксата за обучението на младите лекари по дефицитните специалности от следващия месец", заяви обаче министър Москов. Друг от проблемите, който кара болниците да отпускат по-малко бройки места за обучение, е задължението им да вземат на трудов договор заварените специалзианти. Към момента те са 3200, но в следващите 2 г. този проблем ще се изчисти, допълни министърът. За решаването на проблема с финансирането на труда на специализантите ще помогнат и европейските фондове.

"Планираме в следващите 6-7 г. да осигурим по 1-2 минимални заплати по европрограмата "Нови възможности за младите лекари" на 1000 специализанта", съобщи д-р Москов. Зам.-образователният министър проф. Николай Денков пък обеща още 100 млн. лв. за реновиране на медицинските университети и развитие на кадрите. Тези пари ще се осигурят по ОП "Наука и образование за интелектуален растеж", средствата ще се дават на висшите училища и партньорите им в медицината, за да се оборудват лаборатории, да се развиват парамедици и лекари, обяви той.

Въпреки решението на някои от проблемите на младите медици, много остават на дневен ред. Качеството на обучение, стимулирането на преподавателите и отговорността им при работа с младите лекари, кариерното израстване в медицината, мястото на медицинските сестри и акушерките в системата са сред темите, на които ще търсим отговор в следващите дискусии в кампанията "Млад медик".