Лечебната сила на семената
Народните му наименования са още черна горчица и хардал. Употребяват се зрелите му семена (Semen Sinapis). Около 7% гликозидът синегрин (калиев миронат), който под действието на ензима мирозин (също се съдържа в семената) в присъствието на вода се разпада на гликоза, калиев бисулфат и алилизотиоцианат ,наричано още синапено етерично масло (Oleum Sinapis aethereum). Семената съдържа и някои други сернисти съединения, 25-30% тлъсто масло, 15-20% слуз, холинов естер и др. Не съдържа нишесте. Тлъстото масло (Oleum Sinapis pingue) има до 50% глицериди на еруковата киселина, до 25% линолова, както и малки количества  линолеова, линоцеринова, палмитинова и арахинова киселина. Семената съдържат и около 20% белтъчни вещества, обяснява известният български билкар Васил Канисков.

Синапени топчета облекчават стомаха
За компреси (лапи) се взема счуканото семе и с брашно се забърква с хладка вода и се налага при простуда и бронхит. Може да се използва за бани, за приготвяне на синапени книжки (Charta  sinapisata), за правене на горчица (смесва се със семената на белия синап), за получаване на синапено и тлъсто масло, което служи за храна.

Синапът се пие като пикочогонно, при воднянка, болки в стомаха, кашлица и запек. Отварата от синапено семе се приема при пясък в бъбреците като 1 суп.л. синап се  оставя в 0.5 л. вода, ври, докато остане наполовина. Пие се 3 пъти дневно по 1 кафеена лъжичка преди храна. При болки в стомаха се приемат т.нар. синапени хапчета. Синапените хапчета се приготвят  като половин чаена (1 кафеена) лъжичка синапено брашно се поставя в средата на къшей хляб и се прави във форма на топче. Приема се от 1 до 3 пъти дневно след храна.

При настинка се правят лапи със синапено брашно: 1 шепа синапено брашно се вари в малко вода до сгъстяване, след което сместта се изсипва върху памук, памучно или друго парче естествен плат. Слага се върху настиналия орган, обикновено белите дробове. През няколко минути се проверява за зачервяване на кожата. При появята на най-леко зачервяване компресът се прекъсва.

При ревматизъм се правят бани със синапено брашно: 100 гр. синапено брашно се изсипва в памучна или друга торбичка. Пълната кесия ври в съд с 2-3 л. вода, в която е сложена 1 кг морска сол,  до  пълно разтваряне на солта. В още топлата баня се потапят краката на болника, завит добре.

При простуди, бронхит и др. счуканото и смесено с мед семе от синап се приема вътрешно. Липсват данни за дозировката за вътрешния прием. Семената се употребяват и за консервиране на туршиите.

Лапи със синапено брашно и оцет
Белият синап  (Sinapis alba) е бил познат още в древността като лечебно растение. Широка употреба намира външното му приложение под формата на компреси и лапи при настинки, бодежи,бронхити,пневмонии, ревматизъм, лумбаго, артрит и др. оплаквания. Рядко семената се използват за вътрешна употреба с мед.

Билката е силно дразнеща и трябва да се употребява внимателно, предупреждава известният лечител. Счуканото синапено семе и брашно в равни количества се смесват със студена вода и малко оцет. Получената каша се разстила върху парче плат( често между два слоя тензух ) или хартия и се поставя върху болното място. Престоява не повече от 15-20 мин.

Вътрешно може да се приеме като 1/ 2 кафеена лъжичка се смесва с 1 суп.л. мед и се взема 3 пъти дневно. Да не се употребява продължително време.

Отвара от синап се пие при воднянка, сърдечно-съдови проблеми, болки в стомаха, кашлица, запек, пясък в бъбреците. При болки в стомаха и червата се правят топчета (виж рецептата по-горе). При настинка се приготвят лапи от синапено брашно, 1 суп.л. счукано семе от синап се замества с 2 шепи брашно, подсилено с няколко капки оцет. Лапата престоява не повече от 15-20 мин. Бани със синапено брашно се препоръчва при ревматизъм.  Компреси от синапено семе- 20 гр, камфоров спирт- 10мл, готварска сол – 2 суп.л. и 1 л. вода се правят при менингит.

Не се препоръчва при болни бъбреци.