
Кърпи с кисело зеле при главоболие
У нас виреят няколко вида зеле (Brassica oleracea) : къдраво зеле, бяло зеле, карфиол, броколи, главесто зеле,многоглавесто зеле.
Сок от кисело зеле се пие на гладно при уплаха, тения и глисти. Взема се 3 пъти дневно по 150-200 мл. В зелен сок се киснат краката при ревматизъм, съветва българската народна медицина.
При главоболие се налага челото с листа от кисело зеле или с кърпа, напоена в зелев сок. С листа от кисело зеле се налагат рани от изгорено, циреи, отоци, съветва известният билкар Васил Канисков. Киселото зеле, при правилно изпълнена рецепта за приготвянето му запазва качествата и съставките на прясното зеле в продължение на 4-5 месеца.
В прясното зеле се съдържат захари, витамините К, С, РР,Н и В2, серни съединения, аминокиселини, азотни вещества, минерални соли. Напоследък е открито и едно витаминоподобно съединение, наречено витамин J( катехол и флавин), на който се приписва лечелното и стомашно действие при стомашна язва.
Мехлем от печена леща при изгорено
По нашите земи са описани 2 диворастящи вида леща и един култивиран(Lens culinaris).: черна леща ( Lenus nigricans), а също и вида Lenus letincula, която вирее по сухите и варовикови баири на Малко Търново( Странджа планина). Среща се още по Средиземноморието, Западна Азия, Крим, Трансилвания.
Култивираната леща ( Lenus esculenta) в по-стари времена се е ползвала като предпазно средство от вампири, като се е разсипвала пред вратата на къщата. При проблеми със зачеването жената пие в продължение на 40 дни чорба от леща. При изгаряне се маже с мехлем от печена леща и олио и се посипва с този прах. С варена във вино или вода леща се налагат очите, а също при ухапване от куче или при заушка ( заедно с другите съставки). При деца с ранички по езика и устата се натрива смес от леща, стипца, небетшекер, карамфил и син камък.
Отварата от стар боб се пие при глисти
Някои бобови култури като грах, боб( фасул), соя се култивират почти навсякъде у нас.
Бобът присъства на трапезата на българите като обредна храна на Бъдни вечер, на Никулден рибата се готви с боб, при църковна служба и погребение се приготвят ястия с боб, тъй като е прието той да се кади. На Андреевден се слага боб- като него да едрее и да расте всичко. На този ден с варения боб се омилостивява мечката – да не вреди на хората, посевите и добитъка. На св. Варвара нечетен брой деца варят боб и преди да сложат в него сол и подправки, изяждат по 3 зърна за предпазване от шарка. От този варен боб се заделя и за добитъка за предпазване от болести.
На Тодоровден( Тудорица) бобът заедно с други храни се освещава в църквата и се слага в храната на конете, за да не се разболеят от болестта гутурач. На някои места боб се сади около Благовец( 25 –и март), за да е сладък. Някои врачки го използват, за да предсказват бъдещето.
Отварата от сухите бобови шушулки действа пикочогонно, пречиства кръвта и се пие при възпаление на пикочния мехур и бъбреците, при диабет, воднянка, ревматизъм, болести на сърцето. Отварата от стар( над 2г.) боб се пие при глисти. Външно с варен или печен боб се посипват и намазват всякакви рани. Бременните не бива да пият отвара от бобови листа поради опасност от аборт.