Пектин е структурен полизахарид съдържащ се в първичната клетъчна стена на сухоземните растения. За първи път е изолиран и описан през 1825г. от Henri Braconnot. Произвежда се с търговска цел като бял до светло кафяв прах, предимно извличан от цитрусови плодове. Използва се като сгъстител в хранителната промишленост, в часност при производството на мармалад и конфитюр. Използва се и като стабилизатор и източник на влакна в плънки, бонбони, плодови сокове и мляко.

Пектинът е естествена част от човешката храна, но не притежава особена хранителна стойност. Дневният прием на пектин от плодовете и зеленчуците е около 5 g при консумация на 500 g храна от растителен произход.

Пектинът преминава през тънките черва почти без химически промени. Това го прави едно от най-ефикасните баластни вещества.

Кои са естествените източници на пектин?
Ябълки, гуава, дюля, слива, цариградско грозде, портокали и други цитрусови плодове съдържат големи количества пектин, докато по-меки плодове като череша, грозде и ягода съдържат малки количества пектин.

Главни суровини за производство на пектин са изсушени цитрусови кори и джибри, и двете отпаден продукт при производството на натурални сокове. Понякога се използват и отпадъците от захарно цвекло, останали при производството на захар.

Пектинът се екстрахира от тези материали чрез добаването на гореща разредена киселина с pH около 1.5 – 3.5. След няколко часа на екстракция протопектинът губи част от разклоненията и дължината на веригата си и преминава в разтвора.След филтриране екстрактът се концентрира във вакуум и се преципитира с етанол или изопропанол. Остарял метод за преципиация е употребата на различни алуминиеви соли. Пектина преципитира също така и при добавяне на протеини или детергенти.

Алкохолно-преципитираният пектин се сепарира, измива и изсушава. Птерирането на изходния материал с разредени киселини води до получаването на ниско-естерен пектин. Когато при този процес е добавени амониев хидроксид се получават амидирани пектини. След изсушаване и пресоване пектинът обикновено се стандартизира със захар и някои калциеви соли или органични киселини за да придобие оптимални характеристики за конкретните нужди.

В света се произвеждат приблизително 40,000 тона пектин всяка година.

За какво е полезен пектинът?
Установено е, че консумацията на пектин намалява кръвните нива на холестерол. Това се дължи на повишения вискозитет на чревното съдържимо, което от своя страна води до свързването му с холестерола и жлъчните киселини и намалената абсорбция на холестерол. В дебелото черво микроорганизми метаболизират пектина и освобождават късоверижни мастни киселини, които са пребиотици и имат изключително благотворно влияние върху зравословното състояние на човек.

Пектинът може да се използва при профилактиката на атеросклерозата, сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания, образуването на жлъчни камъни.

Пектинът е изключително ценно вещество за „транспортиране” на противотуморните препарати непосредствено до поразените тъкани, което в значителна степен предотвратява образуването на метастази. Има данни, че той значително подобрява прогнозата при рак на простатата – заболяване, което заема първо място при мъжете. Благотворен ефект на пектина се наблюдава и при прилагането на антибиотици – чрез пролонгиране на тяхното действие и туширане на страничните ефекти.