Прочетено: 2395 пъти |
Коментари: 0
Пасифлората, наричана още „страстниче”, „цвете на страданието” е сред билките, систематизирани от известния шведски учен Карл Линей през 1753 г., който предлага видовете да се означават с две имена - родово и видово, записани на латински език. Известни над 530 вида пасифлори.Смята се, че името й произхожда от испанското „passion flora”, както мисионерите са я нарекли в чест на Страстите Христови. Всяка част от растението е наименована на последните дни на Христос.
Ако се вгледа в тях , човек може да зърне в нишковидната коронка на цвета - короната от тръни, поставена на главата на Христос, трите гвоздеи, с които е бил прикован към кръста, петте рани по тялото му, разрязаните въжета, с които е бил вързан.
Малкият оранжев или червен плод съдържа семена, които могат да се интерпретират като капките кръв, стекла се от раните му. Разперените пръсти на листата могат да се възприемат още като Светото разпятие, десетте петали и сепали – верните апостоли, чашковидният плодник – на Светия Граал и т.н.
Листата на страстничето, преди всичко на вида Passiflora incarnata се използват във фитотерапията при нервно напрежение, безпокойство, раздразнителност, страх и свързаните с него смущения в съня, болки в гърба, оплаквания със сърцето и стомашно-чревния тракт. А също и при депресивни състояния, хистерия и астма. Билката съдържа хризин - флавоноид с антидепресивни свойства.
Листата и стеблото на пасифлората могат да се пият както пресни, така и изсушени като чай.
Пасифлората се комбинира също и с други билки като сок, напр. с валериана, жълт кантарион, хмел, маточина и глог.
Плодовете на някои пасофлори са ядливи и се предлагат като десерт – напр. маракуята.
Билката не се препоръчва на деца, бременни жени и кърмещи. Непременно се консултирайте с фитотерапевт, преди да я консумирате.
Светлана ЖЕЛЕВА
Масло от бял трън - капсули
