Здравославно трябва да поемаме не повече от 5 g сол дневно, което образно може да се покаже като един напръстник, съветва Световната здравна организация, която в своите препоръки удвои нормата. Проблемът идва от факта, че над 80 на сто от приема й е скрит в преработени храни, които консумираме, а също и в медикаменти – напр. някои зърнени храни, шунка, ефервесцeнтни (разтворими)таблетки, според испанското издание Hola.com.
Необходимо е да четете етикетите на продуктите. На тях обикновено е отбелязано количеството натрий, което като го умножим по 2.5 получаваме количеството сол, които съдържат, обяснява д-р Ниевес Мартел, президент на испанското дружество по хипертония.
Той съветва да ограничим приема й, като пресмятаме количеството, което слагаме при готвене и хранене и съветва да наблегнем повече на пресните плодове и зеленчуци, и ограничим полуфабрикатите.
Проблемът е в натриевата сол, която се съдържа в излишък и според лекарите не трябва да надвишава 2 g дневно. По-високите дози носят риск от високо кръвно и други сърдечно-съдови заболявания като инфаркт, инсулт, мозъчен кръвоизлив, стенокардия (гръдна жаба), бъбречна недостатъчност и когнитивни нарушения.
Солта не трябва да се демонизира,
защото е от важно значение за тялото ни, но трябва да се взема с мярка, посочват специалистите.
Консумацията на скритата сол е с 6 на сто спрямо 2010 г. и това е тенденция от последните години, свързана с прием на повече преработени храни – различни видове месо и риба, шунка, салами, а също в кифли, закуски и бисквити, където ръстът е 118 на сто, според проучване, в което са попаднали над 200 продукта.
В хляба количеството на солта е литнало със 16 на сто спрямо 2006 г.
Ето защо призивът е да се намали влагането й в хранително-вкусовата индустрия. В над 10 продукта се забелязва по-внимателно използване на солта – това са крокети, хлебчета, замразени зеленчуци,
консерви, бульони, пици, прясно сирене,
нарязания хляб, пържените картофки, риба тон, миди.
Но на какво се дължи тенденцията да се соли повече? Това не е само въпрос на вкусово предпочитание, но и при повечето пакетирани храни се влага натриев хлорид като консервант и точното му количество трябва да бъде обявено на етикета. В други случаи, напр. някои зърнени закуски е желателно да е посочен диапазона на позволените стойности – от 1 милиграм до 1 g натрий на всеки 100 g продукт, смятат специалистите. При други продукти, напр. консерви потребителите трябва да са информирани дали съдържанието на сол е високо, средно или ниско.
Хората неправилно смятат, че от солта не се дебелее, тъй като не добавя калории в храната. Ако при пациенти, страдащи от бъбречна недостатъчност или сърдечно-съдови заболявания се увеличат течностите, които поемат, това води до качване на килограми, обясняват специалистите.
60% от солта е хлорид, който осигурява солен вкус, и 40% - натрий. Натрият в излишък е вреден за здравето ни, фактор е за появата на високо кръвно. Препоръчителната дневна доза е 2 g, напомнят диетолозите.
прочети още Освен вредна солта може и да бъде полезна. Какви са лечебните свойства?
прочети още Здравословните ползи на хималайската сол