1. Бен: Колата спря. Чух, че нещо изскърца. Сигурно са спирачките. Те са доста шумни.

Тони: Колата спря. Чух, че нещо изскърца. Шумно е. Не ми е приятно.

2. Бен: Мама излиза от колата. Мирише на пушек. Той идва от задната част на колата. Татко май му казваше ауспух.

Тони: Мама излиза от колата. Мирише на пушек. На земята има камъни. Взимам си един. Колко е тежък и грапав. Има някаква ограда на черти. Една, две, три, четири... Харесват ми фигурите, които стават, когато вървя покрай нея. Чувам, че нещо скърца. Слагам ръце на ушите си. Не ми харесва тоя звук. Виждам една локва. Пляс, пляс, пляс. Какъв приятен звук. Мама казва: „Недей, Тони.“

3. Бен: Виждам, че на една къща има вързани балони. Най-различни цветове. Ей, дали няма някакво тържество вътре?

Тони: Виждам прозорец и врата. Виждам и балони, вързани на една къща. Най-различни цветове. Сини и червени, и зелени, и розови балони. Единайсет са, два сини, два червени, два зелени и пет розови. Пак ще ги преброя. Два сини, два червени, два зелени...

4. Бен: Мама ме хваща за ръка. Така се чувствам в безопасност, понеже след малко може би ще срещнем някакви непознати, а понякога малко ме е страх от това.

Тони: Мама ме хваща за ръка. Ръката £ е грапава. Вървим към стената. Искам пак да си преброя балоните.

5. Бен: Тръгваме към къщата. Чувам някакви викове. Това са детски гласове. Има и музика. Звучи ми като детски песнички. Аха, това трябва да е някакъв детски клуб. Страхотно! Радвам се. Чудя се какво ли ще се случи. Държа се за ръката на мама. Тя ще оправи всичко, с нея ще съм добре.

Тони: Тръгваме към стената. Чувам най-различни звуци. Това съвсем не ми харесва. Какво е това? Не ми е познато. Плаши ме. Не ми е приятна тази ръка, дето е в ръката ми. Искам веднага да си тръгна.         

6. Бен: Стигаме до вратата. Майка ми натиска едно копче. Това сигурно е звънецът. Не чувам никакъв звън, но една жена отваря вратата. Усмихва се и казва на мама „здравей“, а после казва „здравей“ и на мен. Изглежда щастлива и мила. Симпатична ми е. Подава ми ръка. Има приятен парфюм. Поглеждам към мама. Да тръгна ли с нея? Мама ми се усмихва и кимва с глава. Изглежда спокойна и не я е страх, значи ме пуска да отида с леличката. Пускам ръката на мама и улавям леличката за ръка.

Тони: Стигаме до вратата. Мама натиска едно копче. Голямо златно копче. Така силно блести. Вратата се отваря. Там има някакъв възрастен. Чувам да се казва „здравей“ два пъти. Ръката на леличката идва към мен. Защо? Не я искам. Ръката взема моята ръка. Топло е. Нещо силно мирише на сладко. Това ме плаши. Аз познавам онази ръка, но тази новата ми е непозната.

7. Бен: „Я, колко е пораснал, като гъбка. Ей сега ще го заведа при другите, Барбара“ – казва тя на мама. Мама пак се усмихва. „Благодаря ти, Джоан.“ Майка ми познава тази жена и те изглежда са приятелки. Чудя се коя ли е тя. Може би е майката на някой от моите приятели.

Тони: Чувам някакви звуци и думата „гъбка“. Не обичам гъби. Всичко е толкова странно. Изобщо не ми харесва.

8. Бен: Тя ме води към някаква врата. Чувам още шум. Чувам и някакъв глас, който съм чувал и преди. Звучи ми като на мой приятел. Вратата се отваря. В тази стая има толкова много цветове. На масата има играчки. Виждам на нея и торта със свещички отгоре, а има и много подаръци, опаковани в разноцветни хартии. Еха, та това е рожден ден.

Тони: Чувам още шум. Чувам и някакъв глас, който съм чувал преди. Вратата се отваря. В тази стая има толкова много цветове. Тапетите са жълти на сини черти. Една, две, три, четири, пет, шест, седем... Ръката ме дръпва в стаята. Има телевизор. Виждам видеодискове на рафта. Имат и диск с „Локомотивът Томас“. Виждам една жълта количка. Колелата £ се въртят, въртят. Това ми харесва. На земята има хартия и книги и някакви шарени неща на масата. Виждам и торта на масата със свещички на нея. Пет. Четири сини и една червена.

9. Бен: „Здравей, Бен“ – казва моят приятел Алистър. Това ми припомня коя трябва да е жената. Тя е майката на Алистър. Той е добър, така че сигурно и тя е добра. Това сигурно е тяхната къща и неговия рожден ден.

Тони: „Здравей, Тони“ – чувам да казват. Това ми е познато. Понякога го виждам през деня. То ми взима влакчетата.

10. Бен: От тези свещички излиза доста пушек. Надявам се восъкът да не накапе тая хубава торта. Толкова вкусна изглежда. Чудя се кога ли ще мога да си хапна от нея. Но мисля, че ще трябва да почакам, докато Алистър си духне свещичките.

Тони: От тези свещички излиза доста пушек. Той се издига във въздуха и се върти ли, върти и прави интересни фигури. Това е хубаво. Харесва ми. Тортата изглежда толкова вкусна. Веднага ще си хапна от нея. На пипане е мека и лепкава. „Не, Тони.“ Слагам ръце на ушите си.

11.Бен: Алистър обича да си играе и ми е приятел. „Ей, Алистър, хайде да си играем!!“

Тони: „Аа, аа, аааа, аа!!“