Как да разбираме по-добре сънищата, посланията от Небесата, които те носят,  връзката им с болести, какво са кошмарите. Тези и още много други  въпроси намират отговор в книгата на  Северина Балабанова и книгата й  „Луна, отразена във водата” (ИК „Изток-Запад”). Луксозното томче  предлага тълкуване на съня в светлината на даоистката и будистката философска и религиозна традиция.

Авторката е завършила китаистика в СУ „Св. Кл. Охридски” и е специализирала в Пекинския педагогически университет, в Националния тайвански университет, както и  в Монреал, а също  в Националния тайвански университет и в Академия Синика, Тайван.

Сънят в китайската проза от III–IX в. е един от начините за разбиране на светоусещането на средновековния китаец. Чрез връзката сън–реалност се проверява отношението към света като цяло. Докато в западната култура сънят е „втора“ реалност или се класифицира като фантазия – понятие, противоположно на реалността, то в източните култури сънищата са почитани като равностойни на действителността, с която съ-съществуват, казва авторката.

Въпреки мистичната си природа сънят е средство за постигане на знание или, по-скоро – именно благодарение на мистичния опит, постигнат чрез съня, човек придобива просветление, водещо го до познание за света и реалността.

Сънища и гадаене чрез съня в древен Китай
Присъствието на гадателни техники по сън още от епохата на древната династия Шан 商 (1766–1122 г.пр.Хр.) говори за дълга традиция на включване на сънищата в системата на управление и социалния живот в древен Китай.

Древните китайци са смятали, че сънищата предоставят ориентири за това какви действия трябва да се предприемат в определени ситуации, следователно сънищата имат прорицателна функция. Повечето от записите от древния период са относно сънища,изпратени на владетелите от духове на починали предци.

Свидетелства за такива гадания по сън откриваме в надписите по коруби от костенурки – гадателен метод, използван често от гадателите на династия Шан.

Хората по това време вярват, че сънищата са причинени от души на починали (предци), които изискват определени жертвоприношения. Сънят в този контекст задава начините и посоката за коригиране на несъвършенствата, съществуващи в човешкия свят.

Смисълът му достига до хората чрез различни техники на гадаене. В този период сънят е начин за единение и съобразяване с волята на небесата и тълкуването му е важен компонент от държавното управление.

Има и други обяснения за произхода и смисъла на сънищата.

Те са свързани с китайското разбиране за произхода и връзката на душата с материалното тяло. Според него има две души, хун и по , които – докато човек е жив – съществуват заедно, а след смъртта на материалното тяло се разделят – хун се издига в небесата, а по остава на земята.

Съществуват различни схващания относно това коя душа е свързана със сънищата – хун или по. Този въпрос е предмет на разсъждения и в по-късни епохи.

До династия Сун (XII в.) и  Мин  (XV в.) трите фундаментални доктрини на Китай – конфуцианство, даоизъм и будизъм, вече оформят собствени системи за тълкуване на сънищата.

Съществуват  традиционнни схеми на класифициране на различни типове сънища.



6-те категории сънища според Слънцето, Луната и звездите
Благоприятното или неблагоприятното знамение на даден сън в Ритуалите на династия Джоу се тълкува в зависимост от знаците на Слънцето, Луната, звездите, а сънищата се групират в шест категории:

1. Обикновени сънища (джън мън 正夢). В този случай човек не е развълнуван от нищо, сънят му е спокоен.

2. Кошмари (ъ мън 噩夢). Те са свързани с преживявания в будно състояние, които емоционално са разтърсили сънуващия.

3. Сънища, изпълнени с размишления (дзюе мън 覺夢). Това са сънища, при които докато човек е в будно състояние и размишлява върху дадена тема или таи проблем, той ще се върне в съня му.

4. Сънища, при които се сънуват реални действия от будното състояние (у мън 寤夢), т.е. сънища, които отразяват онова, което човек е вършил докато е буден.

5. Щастлив сън (си мън 喜夢). Тези сънища се сънуват, когато човек е щастлив.

6. Страшни сънища (дзю мън 懼夢). Те пряко се асоциират с преживявания, при които човек е изплашен.

Това е една от първите класификации, която се основава на схващането, че по време на сън човек осъзнава нещо, проумява истина, която будното състояние не може да осъществи.



Класификацията на десетте съня
Тя датира от периода на Източна Хан 東漢 (I–II в.сл.Хр.) и е допълнение и продължение на разделението на сънищата от Ритуалите на династия Джоу.

1. Директни сънища (джъ мън 直夢). Тук темата от съня и съдбата на сънуващия са тясно свързани.

2. Символични сънища (сян мън 象夢), предаващи връзката с реални предмети и събития, оформени от фолклорните вярвания или взети от ранни текстове.

3. Сънища, резултат от концентрирана мисъл (дзин мън 精夢, още назовани и дзин мън 意精夢) – сънища, при които обзетостта от дадена мисъл става основна в съня.

4. Сънища, които връщат мисли от будното състояние (сян мън 想夢). Това са сънища, при които размишленията или тревогите от будното състояние са сънувани.

5. Социално определени сънища (жън мън 人夢, назовани още жън уей джъ мън 人位之夢). Чрез този вид Уан Фу поддържа възгледа, че сънищата са социално и възрастово обусловени и зависят от степента на богатство, обществено положение и пол. Ако едно и също събитие се присъни на хора с различен статус в обществото, то ще бъде тълкувано по различен начин в зависимост от субекта на съня.

6. Антитетични сънища (фан мън 反夢). При този вид някои централни детайли от съня са противоположни по смисъл на ситуация от реалността.

7. Сънища, предизвикани от промяната в ци 氣 (ган мън 感夢, наричани още ган ци джъ мън 感氣之夢). В случая важни са външни за сънуващия фактори. Уан Фу дава пример със сънища, когато е дъждовно, сухо или ветровито, и в които случаи сънуващият има различни усещания по време на сън.

8. Сънища, съответстващи на сезоните, в които са сънувани (шъ мън 時夢, наречени още ин шъ джъ мън 應時之夢). Те отразяват промяната на сезоните и дейностите, които се извършват през всеки един от тях. В този смисъл те са отражение на действието на петте елемeнта – земя, вода, огън, метал и дърво.

9. Сънища, предизвикани от определено болестно състояние (бин мън 病夢, назовани още ци джъ мън 氣之夢). Тълкуването на този вид сънища се основава на факта, че болестите са предизвикани от промяната в ци в човешкия организъм, което от своя страна води до определено съдържание на съня на болния. Например, ако причините за болестта са свързани с ин  (陰), то болният ще сънува студ; ако причините са свързани с ян (陽), болният ще сънува жега.

10. Сънища, обусловени от темперамента на сънуващия (син мън 性夢, наречени още синцин джъ мън 性情之夢). Към тази група спадат сънища, при които предсказанията са в зависимост от характера или личността на сънуващия, или неговата гледна точка. Според този принцип всеки сън би следвало да се интерпретира с оглед на специфични обстоятелства и предпочитания на сънуващия, но прекаленото му прилагане може да доведе до неточност или изкривяване на тълкуването.