Всеки от нас се е чувствал така. Понякога обаче махалото на чувствата се задвижва от едната крайност в другата. Кога еуфорията е в здравословни граници и кога честата смяна на настроенията издава болестно състояние. Отговорът ни дава психологът на „Здравница” доц.Маргарита Бакрачева.

Еуфорията е нещото, което ни кара да се чувстваме живи, тук и сега. Тя е плод на  биохимичните процеси, които протичат в организма. Емоциите, които предизвикват прилив на определени хормони.

Ако е вътрешно състояние,
в нея няма нищо страшно.

Опасността възниква, когато човек се ориентира към определени стимуланти и вещества, за да изпита това състояние и да го задържи. В известен смисъл може да почувстваме пристрастяване и необходимост  да бъдем по-често в плен на  това силно преживяване. Проблем може да възникне и след преминаването на еуфорията, защото човек остава с усещането за празнота. Въпреки всичко, когато това е провокирано от положителни мисли, любов и радост, е важно да се насладим на момента, смята психоложката.

Желанието да страним от силните емоции е породено от страх да не се удавим в съмнения дали можем да  контролираме себе си
и поведението си.

Това е въпрос на личен избор.

Смяната на еуфоричното настроение с неговата противоположност – понижен интерес, депресивни симптоми и апатия – може да е тревожен сигнал.

Тя е характерна например за биполярното разстройство,
което се проявява в различни форми на последователна смяна на депересивни и маниакални стадии, задържане в един от двата периода и  неизяснен произход на заболяването. В тези случаи засегнатият  трудно си дава сметка какво точно се случва поради загубата на критично мислене  освен, че във всяко от състоянията поради крайните им форми не е способен да  довършва задачите си и да разгърне потенциала си. Близките са тези, които могат да се намесят и да потърсят помощ, категорична е доц.Бакрачева.

Самата еуфория се описва в медицината като болестно състояние на повишена възбуда и безгрижие. В широк контекст обаче се описва възбуда и веселост и преживяване на позитивни емоции.

За да не изглежда толкова страшно, можем да  помислим за възрастовия период, за който е характерно това – тийнейджърските години,. Тогава честата смяна на настроенията, дори в рамките на един ден не е  сигнал за  проблем, а етап от развитието.