„Здравница“ започна  поредица от материали, с които представя отблизо лекарите по призвание. Обикновено ги виждаме само в бели престилки, говорим си с тях  само за болежки, и някак, притиснати от грижата си за своето боледуване и лечение,  не виждаме човека срещу нас.

В новата ни рубрика днес ни гостува д-р Пламен Бързашки, шеф на зъболекарската колегия в Смолянска област и член на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз.

В родния Чепеларе , хората мислели, че д-р Пламен Бързашки ще кандидатства Националната спортна академия ( тогава ВИФ), защото учел в местното спортно училище. Той обаче отишъл на кандидат-студентски изпит в Медицинския университет - Пловдив. Избрал  стоматологията.

Като студент, не само той, но и най-близките му колеги учели „здраво“ и затова завършил с пълно отличие като първенец на випуска. През 1990 г. имало още „разпределение”.

„Като носител на Хипократовото отличие ми се полагаше да не ходя в град, който ми посочат, а да избирам къде да започна работа. Като „манна небесна” дойде  предложението на директора на Стоматологичната поликлиника в Казанлък да започна работа в Хирургичното отделение“, спомня си той.

После нещата се развили за д-р Бързашки като във сън – първа специализация в САЩ при проф. Хофман във Вашингтонския университет в Сиатъл, където учил какво е това дентален имплант. Последвало пародонтологично обучение в Италия при проф. Карло Тинти.

.... И така до ден днешен – поне две задгранични обучения при водещи дентални специалисти годишно.

„От 2005 г работя само дентална имплантология и пародонтология. Официален презентатор и обучител съм на Италианската имплантна система Mirage за България“, казва той. Практикува в Дентална Клиника Кавидент – София.

Хоноруван консултант-имплантолог е в още 4 клиники в София, 2  клиники в Пловдив, по една в Стара Загора, Русе, Пазарджик, Видин, Нова Загора, Хасково и Плевен. Да се чуди човек откъде взема толкова сили и енергия!

Като истински родопчанин, зъболекарят признава, че въпреки атрактивните оферти за работа в  Европа, никога не се блазнил да замине. „Камъкът тежи на мястото си“, отсича той.

Пациентите му знаят, че думи като“ раздавам се напълно в професията“, „болните ми звънят по всяко време на денонощието“ не са вестникарски клишета.

„. Отдавам се до толкова на проблемите на пациентите, че ми се налага от време на време да „рестартирам” със скокове от 3500 метра. Това е последната ми любов – парашутизма“, признава той. Чрез него успява да релаксира истински и с тези шокови дози адреналин се зарежда с нов хъс за работа.

„Другото ми хоби, на което не съм изневерявал през последните 15 години е пътуването по екзотични дестинации“. Последното бе в Южна Корея.

На д-р Бързашки не му е чужда обществената деятелност. Основател и дългогодишен председател е на Асоциацията на обществените фондации у нас, която обединява 14 фондации от различни региони на страната. Мегасдружението работи по различни проекти с които  не оставят дарителските традиции у българина да угаснат.