Използването на билките за лечение на различни заболявания датира от древността. В процеса на добиване на продукти за изхранване човекът открива, че някои билки изменят в благоприятна насока протичането на болестите. Постепенно опитът и знанията за лечебните растения се обогатява, като едни билки се възприемат като полезни за човека, други като ненужни, а трети като вредни. За съжаление днес билкотерапията все още се подценява като възможност за лечение на някои заболявания. Не трябва да забравяме обаче, че едни от първите и ненадминати по своите качества лекарства са получени от билки.

Растенията играят роля на посредници между органичния и неорганичния свят. Те синтезират не само въглехидрати (захари, скорбяла, целулоза), но също мазнини, етерични масла, гликозиди, танини, аминокиселини, алкалоиди и др. В тях се съдържат следи от микроелементи, като йод, мед, флуор, литий, никел, антимон, арсен, кобалт, калай, стронций и др. За разлика от растенията, животните и човекът не могат да синтезират хранителни вещества, а ги набавят чрез растенията.

Разнообразните растения снабдяват организма не само с въглехидрати, мазнини, витамини и минерали, но и в значителна степен с белтъчини, които съдържат необходимите за човека аминокиселини. Редица наблюдения показват, че в местности където в храненето преобладава разнообразна растителна храна, хората по-малко боледуват и живеят по-дълго. В много растения аминокиселините се намират в свободно състояние. Такива са левцин, тирозин, аргинин, хистамин и др. Най-често се откриват в узряващите семена, корените и грудките.

Мазнините в храната имат важно значение за човешкия организъм. Освен като източник на енергия, те се отделят от мастните жлези предпазвайки кожата от изсъхване и й придават еластичност. В организма на човека и животните не се синтезират всички необходими мастни киселини. Такива като линолова, линоленова и арахидонова, които постъпват само с храната. Тези мастни киселини спомагат за понижаване нивото на холестерина в кръвта и забавят развитието на атеросклероза.

Фосфатидите са сложни естери на мастните киселини и глицерина, които съдържат и фосфорна киселина. Те играят активна роля в обмяната на веществата. Откриват се в голямо количество във фъстъченото, леленото, рициновото, сусамовото и слънчогледовото масло, в зърната на пшеницата, овеса, ечемика и соята.

В растенията холестерол няма, но има близки по структура до него вещества наричани фитостероли. Тяхното значение за животинския организъм е в това, че те участват в обмяната на холестерола. Срещат се в семената на житните и бобовите растения и в някои билки: ангелика, глухарче, подбел, ръжено рогче и др., а също и в бирената мая.

Въглехидратите представляват 70–80 % от сухия остатък на растенията. Глюкозата се среща в зелените части на растенията, семената и различните плодове. Фруктозата се съдържа в зелените части, плодовете и нектара на цветовете на растенията, а захарозата в листата, стъблата, семената, плодовете, корените и клубените. Скорбялата е най-важният резервен полизахарид, която е основният въглехидрат в нашата храна. Целулозата изгражда обвивките на растителните клетки. В храносмилателния канал на човека, тя практически не се смила, затова храни богати на целулоза се препоръчват при лица със склонност към запек. Тя помага и за нормализиране на жизнената дейност на полезните микроорганизми в червата.



Важна съставка на някои билки са алкалоидите. Те са продукт от разграждането на белтъчните вещества в растенията. Алкалоидите притежават голяма физиологична активност и оказват силно въздействие върху организма на човека и животните. С тяхното присъствие се обяснява отровността на някои растения, които се използват само в терапевтични дози като лечебни средства. Количеството на алкалоидите в растенията зависи от редица външни фактори: климат, надморска височина, почва, географско положение и др. Растенията не натрупват алкалоиди равномерно във всички органи, а ги локализират на определени места (кори, семена, плодове, корени, листа). Алкалоидите действат върху организма предимно по пътя на нервната система, като възбуждат или задържат дадена физиологична реакция. Към тази група вещества се отнасят: никотин – съдържащ се в тютюна; кофеин, теобромин и теофилин – алкалоиди на кафето, какаото и чая; атропин и скополамин – в бляна, лудото биле, татула и др. Атропинът има широко приложение в медицината като болкоуспокояващо и спазмолитично средство за лечение на стомашно-чревни колики, язви, спазми на пикочните пътища, жлъчни и бъбречни кризи. Известен алкалоид е и хининът. Той е специфично противомаларийно средство, но има и антипиретичен ефект. Хинидинът се използва за лечение на сърдечна аритмия и като апетитовъзбуждащо средство. Към тази група се отнасят и алкалоидите на опия: морфин, кодеин, папаверин, тебаин и др., както и алкалоидите съдържащи се в киселия трън, змийското мляко, моравото рогче, рауволфията и много други растения.

В растенията се съдържат и вещества притежаващи свойствата на хормони. В чушките и бобовите растения се съдържат гликокинини, които оказват влияние на въглехидратната обмяна на животинския организъм. В морковите, зелето, салатата и др. се откриват тиреокинини, стимулиращи образуването на хормони на щитовидната жлеза.

Лечебните растения, включително плодовете и зеленчуците са тези, които съдържат фармакологично активни вещества и оказват едно или друго въздействие върху живия организъм. Успешното приложение на лечебните растения изисква преди всичко поставяне на правилна диагноза на заболяването. Предписването на подходяща билка изисква познаване на фармакологията на растенията. Билколечение се прилага най-често при хронични заболявания и трябва да се провежда достатъчно дълго време, за да се прояви лечебен ефект.

Билколечението трябва да се провежда със същата отговорност и внимание както лечението с получените по синтетичен или биотехнологичен път лекарства.