- Г-н Христов, вашето откритие на лекарство за лечение на рака получи широка популярност. Бихте ли разказали за своите опити, за онова, което сте направили, за да стигнете до това откритие?

 - Първият импулс, за да заработя в тая област, получих от брат си. Работих дълги години в областта на подмладяването на човешкия организъм. Имах известни познания за устройството и функциите на клетката и ми беше нужно малко време, за да придобия представа за проблемите свързани с раковите заболявания. От извършената подготвителна работа и от всичко, което можах да прочета, ми стана ясно, че причините за трансформирането на здрава клетка в ракова могат да бъдат различни. Увреждането е едно и също и то се намира в генетичния материал. Разликата в симптомите на различните видове ракови заболявания се обяснява с разликата в морфологията на клетките. Изхождайки от тази истина, логично е с един медикамент да се лекуват всички видове рак. Аз си поставих за цел да продължа да търся някакво средство, което да разрешава проблема. Днес, след толкова години, спокойно мога да кажа, че само за няколко седмици имах конкретни представи за начина, по който е възможно да се унищожи ракова клетка, без да се вреди на здравата. Оставаше всичко, до което бях достигнал, да се провери на практика при опити с животни. Животните ги получавах от Раковия институт във Виена. Купувах ги готови с имплантирани тумори. Провеждането на опити се правеше в помещение, което предостави брат ми. В началото използвах само по десет плъха, тъй като нямах необходимия опит и всичко вървеше доста мудно. Втората седмица придобих известна сръчност и работата започна да ми доставя голямо удоволствие. Трябваше да инжектирам плъховете по три пъти на ден, интрамускулно, далеч от тумора. Големината на туморите трябваше да сравнявам с тази на контролните плъхове. Обикновено след две седмици лечението се приключваше; и лекуваните, и контролните плъхове се сецираха1, за да се види дали е постигнат някакъв напредък. За всеки проведен опит водех протоколи, описвах измененията и от тях можеше да се види дали има положителен резултат или не. Тъй като бях предвидил повече комбинации от различни субстанции, провеждах по няколко опита едновременно, с което печелих време. Но броят на плъховете се увеличаваше, а помещението се оказваше все по-малко. Времето за хранене на плъховете, чистене на кафезите, поддържане на известна хигиена ми отнемаше доста време, а нямаше и кой да ми помага. Въпреки всички трудности продължавах с все по-голяма упоритост да провеждам опитите, като използвах всички възможни дозировки. Особено трудно беше, когато се инжектираше на всеки два часа. По тоя начин продължиха опитите с животните - всеки път с различен брой - докато стигнаха по петдесет плъха едновременно, мога да кажа, че за няколко месеца, а това беше декември 1959, получих първият резултат. Плъховете, които използвах за опити, бяха заразени с Walker карцином 2 и Yoshida сарком 3. Още по време на лечението аз виждах, че туморите на лекуващите се плъхове не само че не растяха, но ставаха все по-малки в сравнение с контролните. Точно на 31 декември 1959 г., точно в 18 часа, опитите приключиха и при сецирането се установи, че в някои плъхове туморите въобще бяха изчезнали, а при тези, при които все още се намираха, бяха напълно некротизирани4. Въпреки това се вземаха проби за хистологични изследвания, които се правеха в университетския Институт по хистология при проф. д-р Ст. Келнер.


 - Да се върнем малко назад. Вие казахте, че за няколко седмици сте имали представа от препарата, който трябва да се използва за лечение. Как стигнахте до него?

 - Въз основа на познанията, които имах, ми беше възможно бързо да си изясня проблема теоретически и да се насоча към някои субстанции, които биха могли да дадат положителен ефект. Химически и структурно тези субстанции имат голямо разнообразие и затова бе много трудно да се каже, коя от тях ще даде желания резултат. Наложи се да се изпробват поне двадесет варианта, за да се види точно кой от тях е търсеният. А моето мнение беше, че ако при тия комбинации не се получи очакваният резултат, да се откажа въобще от по-нататъшна работа. За мое щастие или за нещастие точно на 31 декември в 18 часа бях 100% сигурен, че резултатите са положителни.

 - Аз все чопля по състава на препарата. Той какво съдържа и не дава ли някои странични увреждания?

 -  За онзи момент още не бях казал точно състава на медикамента. Днес той се знае. Но по онова време го знаех само аз. Активната субстанция се изолира от две растения, които са богати на тия вещества. Те са див божур (Раеоnia аfficinalis) и овча опашка (Verbascum thapsiforme). От тези две растения е изолирана активната субстанция, която унищожава раковата клетка, без да вреди на здравата.