Тремор. Халюцинации. Депресия. Тикове. Безсъние. Болки. Така изглежда животът с паркинсон. След алцхаймер това е вторият най-мощен бич за централната нервна система. И покосява около 2% от хората над 65 години в света. Можем ли да живеем по-леко с кошмарa паркинсон? На този въпрос опитаха да отговорят едни от най-големите невролози в Европа на конференция във Флоренция миналата седмица. "Надежда има", смятат специалистите. А светлината в тунела идва благодарение на ново лекарство, разработено от фармацевтичната компания "Бьорингер-Ингелхайм".

"Преди 3 години и половина бях на конференция. Носех книга. Тогава усетих, че ръката ми неистово трепери. И се започна." Такава е историята на 57-годишния невролог проф. Рубин от Лондонския университет. Коварният паркинсон не му прощава, въпреки че е посветил живота си на битката с него. Днес професорът не може да се спаси от треперенето, тиковете, депресията, безсънието, болките в ръката. "Най-много ми тежи, че на лицето ми е застинала свирепа гримаса", признава Рубин. Болестта паркинсон отнема усмивката завинаги. Лицето се сковава и застива в сърдита гримаса. И това е само един от ужасните симптоми. След това идват треперенето, тиковете, повръщането, жестоката депресия, безсънието.

Как да я познаете?
"Понякога първите симптоми идват 20 години преди болестта да ни събори", обяснява проф. Оливие Раскол, специалист по клинична фармакология в университета в Тулуза, Франция. Трудно е да ги разпознаеш. Почва се с безпокойство, нерешителност, запек и замъглено зрение. Сиптоми, които на пръв поглед нямат нищо общо с паркинсон. "Следват треперенето, забавените движения, сковаването на лицето и изгубването на обонянието", обяснява проф. Раскол. Тогава диагнозата "паркинсон" вече е неизбежна. Но предстои най-страшната фаза - когато въпреки лекарствата коварната болест превръща живота в ад. "Деменция, психоза, повръщане, разстройство, губене на равновесие, безсъние и внезапно заспиване", не спира да изрежда френският фармаколог. А за жалост дори лечението с леводопа не успява да се пребори със симптомите. "Напротив, често докарва куп странични ефекти, с които не можем да се преборим", откровен е проф. Вернер Поу от Университета в Инсбрук, Австрия.

Страничните ефекти
Халюцинации, хронична умора, мощни тикове, хипотензия, зверско главоболие. Дори паник-атаки, хиперсексуалност, преяждане и шопинг мания. Това са само част от страничните ефекти от лечението на паркинсон. Причината - хапчетата не са всесилни. Да, благодарение на леводопа пациентите получават така нужния им допамин. "Проблемът обаче е с дозите", обяснява проф. Поу. По правило пациентите трябва да вземат лекарствата си около 3 пъти на ден. Факт - много от тях пропускат приема им. Но дори най-стриктните не могат да заживеят нормално. Защо? "Когато мозъкът произвежда сам допамин, той по-перфектно дозира количествата", обяснява проф. Поу. При заместващата терапия обаче се получават големи сривове, които предизвикват и неконтролируемите движения на пациентите, и психозите.

Алтернативата
"Имаме шанс да отложим тежките странични ефекти от болестта и да спасим болните поне от тежката депресия", обяснява проф. Антъни Шапира, шеф на Катедрата по неврология в Лондонската кралска болница. Как? С ново лекарство - на базата на добре познатия при лечението на паркинсон прамипексол. Медикаментът е разработен от "Бьорингер-Ингелхайм". И през юни от Европейската агенция по лекарствата (EMEA) са дали положителното си мнение за терапия с "Mirapexin/Sifrol". "Добрата новина за пациентите е, че новото лекарство може да се взема веднъж на ден и ще действа в рамките на 24 часа", обяснява проф. Шапира. А клиничните тестове показват, че приемът му значително подобрява немоторните ефекти от паркинсон и отлага тежката терапия с леводопа. "Хубаво е, че близо 85% от пациентите могат да преминат директно на новото лекарство, без да почувстват неразположение", доволен е неврологът Шапира.


Съвет на Здравница:

виж повече за Паркинсон

виж повече за Депресия