Прочетено: 1141 пъти |
Коментари: 0
Съветите са на експерти от клиника Д-р Емилова.
Гъбите са изключителна храна! Те са отделно царство-господарство в растителния свят, едни от най-древните обитатели на земята. На гъбите често се приписва магическо действие. Спомняте ли си Алиса на Луис Карол, която отхапва от магическата гъба и попада в друг свят? Подобно действие имат халюциногенните гъби, които в микродози се използват за лекарства и в някои спа центрове в Мексико например. С гъби може да се отрови човек, но може и да оздравее от коварна и нелечима болест. За последното свидетелства най-големият български изследовател на гъбите Иван Сечанов. Той твърди в ценната си и обемна книга „Гъбите в България“, че някои видове, например трюфел, могат да лекуват ракови заболявания. Гъбите съдържат много вода, фибри, полизахариди, които имат лечебни свойства и вещество, подобно на хитина, който притежават само насекомите.
Но нека не се задълбаваме в науката и в различни теории, а да погледнем на гъбите от чисто практическата им страна - използването им за храна. Дори хората, които твърдят, че не ядат гъби, консумират често … гъби. Защото дрождите, с които се правят хляб, вино, бира, на практика са вид едноклетъчни гъби.
Често можете да чуете израза „тази гъба има плътно месо“ – не случайно ги смятат за пълноценен заместител на месото. Пред месото гъбите имат много предимства: голяма част от тези, които се продават по фермерките пазари са расли в гората и планината, в чиста среда. Съдържат уникални за здравето ни фитохимикали, а не мазнини, които запушват съдовете ни.
Заради лечебното си действие гъбите се използват много в медицината - те имат имуномодулиращи качества, т.е влияят косвено на нашата имунна система, променяйки качеството на нашия микробиом. Съдържат много фибри, които са добри за храносмилателната система. Притежават всички макронутриенти: белтъци, въглехидрати, мазнини. Както и голям процент вода и минерални соли.
И тук е първото Но! Гъбите, гледани изкуствено в гъбарници, усвояват минералите от субстрата, върху който се отглеждат.
Да, няма как. Но ако има магазин, компания или производител, на когото да се доверим за покупка на пресни гъби, то ние сме щастливци! Гъбите ще ни дарят с ценни микроелементи, сред които калий, селен, желязо, фосфор, мед, цинк… И с витамини, особено от групата В. Но има и още нещо – гъбите са резервоар на витамин Д – онзи витамин, за който се смята, че трябва да си набавяме главно от месо. А може би затова сравняват гъбите с месото?
Ако ги купуваме от магазина, трябва да се доверим на обонянието си – те трябва да миришат свежо и приятно и, а не на мухъл например. Да ги огледаме добре – някой от тях може вече да се поизсъхнали, други да изглеждат прекалено огромни за вида си. Трябва да изглеждат сочни, а не гумени.
Хубавото е, че в ястията гъбите са взаимнозаменяеми. Но ако искате да научите повече за тях, ето малко информация:
Култивирана във Франция през 17 век. Най-универсалната гъба, широко разпространена и отглеждана изкуствено. Най-популярният „играч“ в кухнята заради финия си аромат и вкус, който я прави лесна за готвене. Гледайте да има плътна шапчица без петна и да сте я купили от лицензиран гъбар, ако е от пазара. Защото печурката има двойник. Идеална е за супи, за гарнитура с ориз, за плънки, за пица, за пълнене дори – по-едрите екземпляри.
Наричат я още царска гъба у нас, заради превъзходния вкус и стегнато „месо“ с висока хранителна стойност. В нея има удивително много витамин С и калий – за подкрепа на имунната система и сърцето. Съдържа също витамини от групата В, токофероли, селен. Среща се на по-високи места и задължително в гори, защото има нужда от симбиозата с дървета, за да се развива. Има двойник, който гъбарите лесно разпознават – дяволската гъба. Експерименти в лабораторни условия са дали основание на учените да заключат, че екстракт от гъбата може да унищожи раковите клетки в организма. Разбира се, на практика това се случва по различен начин.
Не можем да си представим италианската кухня без фунги порчини – манатарките. Мариновани, сушени, пресни, те пасват навсякъде. Интересно е съчетанието на манатарки и бобови – получава се отлична комбинация.
Вече може да се намери често в магазините, отглеждана изкуствено. Хубавото е, че и в гъбарниците тя пак трябва да се отглежда върху парчета дървесина, защото се храни от тях. И затова вкусът й е като на гъбите, които може да съберете от изгнили пънове в гората. Полизахаридите, за които се твърди, че имат имуномоделиращи свойства и антираково действие, в кладницата са в няколко пъти по-голяма концентрация, отколкото при другите гъби. Гъбата „поглъща“ тежки метали и радиация, твърдят изследователи. Отлична е на скара, дори без мазнина (така я приготвяме в клиниката), или с минимално количество. Съчетава се отлично с полента (качамак), участва в листни салати, с аспержи и картофи на фурна. Не е подходяща за супи.
Тази красива златна гъба е доста непретенциозна, расте на много места у нас и е много ароматна и вкусна. За съжаление има двойник. Но пък вече може да се намери по-често в супермаркетите. Притежава повече витамин А от морковите и специални фитохимикали, които се използват в различни лекарства за подкрепа на имунната система. Кулинарите я обичат - за супи, задушено, ориз, пици, за мариноване. Може да се суши и смила. Преди да се готви, се потапя за един час в студена вода, за да върне цвета и свежестта си.
Това е една много специална гъба, наричат я още игловиден корал. Расте в Латинска Америка, Азия и някои европейски страни, много рядко се намира у нас в пресен вид. Но пък често се намира като хранителна добавка. Препоръчват добавката (и гъбата, разбира се) при дегенеративни заболявания на мозъка, атеросклероза, и при хронични неврологични заболявания. Отглежда се главно за медицински цели.
Смята се за „елитна“ гъба и се търси много в Европа, особено в Италия. Притежава отлична концентрация на витамини от групата В, особено В6 или тиацин, изключително важен за правилния метаболизъм витамин. Сред другите съкровищао, които портобело щедро ни дава са селен, калий, фосфор и мед. Идеална за пълнене с ориз, зеленчуци и подправки гъба. Отлична за супи, за пица, за грил, пържене, мариноване. Шапката й стига до 15 см в диаметър и става плоска, а това значи, че бързо изсъхва.
Тези гъби пък ги наричат „императорски“, защото в китайската медицина от векове се използват лечебните им свойства – дори при много тежки заболявания. Тази гъба вече се култивира и у нас. Изключителен източник за три микроелемента, които са есенциални за имунната система: селен, манган и цинк. Съдържа аминокиселина, с помощта на която се регулира производството на холестерол в организма, Избирайте едри гъби, защото такива трябва да бъдат, със здрава шапка, без петна и изсъхвания. Чудесно се съчетава с други видове гъби, и е отлична гарнитура и сама, грилована.
КуркуМед - мед с куркума и черен пипер
