Първо интервю на Меглена Тодорова пред "Здравница".
- Г-жо Тодорова, церебралната парализа (ЦП) е най-често срещаното двигателно увреждане в детството. Какво всъщност трябва да знаят родителите за това заболяване?
- Церебралната парализа е състояние за цял живот. Не се лекува, но с помощта на вас родители, терапевтите и други специалисти състоянието може да бъде контролирано, толкова че да се оптимизира до възможното, функционално качество на живот за вашите деца. За някои по-леки случаи това може да е се сведе до работа за подобряване на координацията по време ходене или писане, за други да ходят с помощно средство, трети например да се хранят безопасно или да комуникират с алтернативни средства. Както цветята на света са безброй, така и индивидуалните случаи са безброй и само индивидуалния подход би бил най-добрия менджмънт. Обичайте децата, такива каквито са и създайте край тях атмосфера на сигурност, любов и увереност.
- Лесно ли се налага холистичния подход в терапията на това заболяване?
- Церебралната парализа се случва най-често по време на бременност, раждане или до втората година от живота на развиващото се дете. По-голямата част от хората се раждат с церебрална парализа – причини могат да са генитични аномалии, вродени малформации, инфекции или треска на майката или нараняване на плода. Малък брой индивиди са я придобили, което означава, че разстройството започва след раждането- причини могат да са увреждане на мозъка в ранна възраст, мозъчни инфекции, проблеми с притока на кръв към мозъка или наранявания в областта на главата. Много често причината за церебралната парализа е неизвестна.
Холистичен подход означава да гледаш на детето като едно цяло, без да бъде разделено на движение , комуникация или емоции , когнитивни функции. Това изисква различните специалисти да имат еднакъв подход към проблема. Затова в концепцията Бобат се посвещават различни специалисти за да имат обща визия към проблема.
Ако наблюдавате сесия на Бобат терапевти често, не може да различите кой е физиотерапевт, кой ерготеврапевт и кой логопед. Всеки момент от терапевтичния процес всеки би могъл да заеме мястото на другия, само за да бъде максимално добре стимулиран процеса на терапия.
Тук е мястото да кажа , че ролята на родителя е изключително важна. Затова родителите са активни участници в терапията. Обучават се как да улесняват движенията и да организират средата в дома, така че да се подобряват функциите и подкрепят развитието. Ако има трудности, това е комуникацията между терапевтите и ортопедите, невролозите.
За да се подобри тази комуникация, трябва да се пише! Всеки център или специалист трябва да прави "доклад" за състоянието на детето и собствените си наблюдения с целите на работа и коментар на отговорите на детето към терапевтичните подходи. Дори неуспехите трябва да се регистрират , така че следващия да може бързо да се ориентира, да избягва грешките и да включи целия си потенциал, за да помогне в най-голяма степен. Така ще се избегне загубата на ценно време за детето в процеса на развитие.
- Как навлизането на нови техники във физиотерапията и кинезитерапията променят живота на болните дечица?
- Аз не гледам на състоянието церебрална парализа като на болест. Това е такова засягане на централната нервна система, което пак казвам, не се лекува. Детето родено или придобило този проблем, няма как да не е различно. Това е състояние с което се променя мускулния тонус и координацията на движенията и нашата цел е да намерим подход да направим компенсациите които съществуват достатъчно функционални и близки до начина на живот който водят нашите пациенти. Колкото и да ни се иска няма как да ги направим „нормални“.
В този ред на мисли трябва внимателно да подбираме терапиите които се използват, за да бъдат преди всичко навременни и с максимално траен ефект върху клиента. Трябва да се следят проучванията и да се разяснява ефекта от терапията за конкретния момент и дълготрайния ефект върху общото развитие.
Терапии, които са основани на научни доказателства са основните, алтернативните терапии, които се предлагат и всички останали, които са в процес на експериментални проучвания, трябва да бъдат поставяни в терапевтичния план само след обстойно разяснение за предимствата и рисковете. Много често липсват проучвания, които да предоставят иформация за дълготрайния ефект от терапиите, което се дължи на много субективни фактори. Така или иначе семействата трябва да вземат информиран избор и да се доверят на онова, което работи най-добре за тях, това което е най-близко до техния начин на живот.
- Разкажете повече за терапията Бобат и нейното приложение. Кое я прави ефективна?
- Д-р Карел Бобат, лекар, и съпругата му Берта, физиотерапевт, разработват подхода Бобат преди 70 години в Обединеното кралство във време, когато се счита, че много малко може да се направи, за да се промени патологията или функцията на хора с инсулт или деца с церебрална парализа. Невро-развиващата терапия (НДТ) е наименование, измислено от г-жа Бобат и използвано от практикуващи „Бобат“ в САЩ и другаде в областта на неврологичните двигателни синдроми.
Д-р и г-жа Бобат са сред първите, които разпознават и пишат за пластичността в нервната система, както и значението на сензорните смущения, сензомоторното учене, индивидуалното поставяне на цели, измервания на резултатите, дозиране на активността, функционално участие, домашни програми и дългосрочно обучение на родителите, преди тези термини да бъдат официално въведени.
Те също пишат още през 1958 г. за важността на двигателното заучаване въз основа на собствената дейност на детето „… следователно едно от най-големите изкуства на терапията е да знаем къде и за колко време да сложим и да махнем ръцете си, или да освободим захвата си, така че че детето да има шанс да се контролира винаги, когато е възможно, дори и само за момент в началото. Това е толкова прогресивно за времето си и е препотвърдено в настоящите модели от автори в областта на двигателното обучение.
Терапията Бобат изглежда като танц , който се изпълнява в пълен синхрон и взаимодействие между терапевта и пациента. Ефективността се дължи предимно на умението на терапевта да анализира проблемите (мускулния тонус, анормалните модели на движение и разпределението на засягането, както и как това въздейства върху индивидуалното развитие на детето) и да прилага концепцията в точния аспект и да успява да мотивира детето и семейството в приложението на активните двигателни модели в специфични функционални практики.
- Стигат ли у нас специалистите по Бобат? Как се развива детската физиотерапия у нас? Какво още трябва да се направи?
До преди дни буквално, сертифицираните бобат терапевти в България, които работят с деца, бяхме само двама. Аз и моята колега с която работех в Карин Дом, която в последствие емигрира. В началото на на новия век 2001/2002 г. имахме възможността да бъдем обучени в Бобат центъра в Лондон, благодарение на д-р Елжбета Кьонг, педиатър от Швейцария, Бобат терапевт, която финансира нашето обучение и с подкрепата на Иван Станчов и директора на Карин Дом по това време Руми Хинова. Двадесет години след това се осъществи първият в България фундаментален Бобат курс за терапевти, мисля около двадесетина специалиста- физиотерапевти, логопеди и ерготерапевти.
В много центрове за терапия се споменава, че се използва подхода Бобат, но моите впечатления са, че не е съвсем ясна интерпретацията на концепцията. Това се дължи на многото обучени терапевти в различни страни и известни девиации в представянето.
Аз съм благодарна, че имах възможността да се уча от колеги които са изявени специалисти в областта и посветени в концепцията от самите Бобат: Маргарет Мейстън, Джил Стърн, Крис Барбър. Курс лидер ми беше Жан Пиер Маес, който в последствие разви собствен подход за терапия на неврологично засегнати деца, сега обучава специалисти в цял свят. Най-вече съм благодарна на Вивиян Уилямс, която бе така всеотдайна да ме обучава и подкрепя няколко години в Карин дом. Никога не бих подценила възможността да се докосна до техния опит и практика.
Надявам се сега в България да се увеличат посветените и практикуващи терапевти Бобат и с това да се подобри мениджмънта на неврологичните случаи при деца. Може би да се създаде асоциация на Бобат терапевтите в България за обмяна на опит и споделяне на практиката и запазване на оригиналността в концепцията.
- Кои други неврологични заболявания при децата се повлияват от Бобат? Представете ръководения от Вас Център за физиотерапия по метода Бобат за деца с неврологични увреждания във Варна.
- Невро-развиващата терапия Бобат подсказва с името си, че би била подходяща за деца с нарушения в неврологичното развитие. Тя е отворена концепция и може да се съчетава с други техники, така, че може да се прилага в мениджмънта на неврологичните състояния при деца. Когато се анализира внимателно състоянието и се подберат подходящи техники, може да увеличи функцията на деца освен с церебрална парализа, така и при деца с други синдроми на нарушения, свързани с двигателни затруднения.
Аз имам само скромна практика за терапия. Работя с малко на брой деца. Всички имат различен темп на терапия. Много от тях посещавам в домашна среда, където е изключително важно да се работи, защото включваме терапията в ежедневието. Давам съвети за реорганизиране на средата и дейности от ежедневието. Други ме посещават на място.
Опитвам се да направя терапията не натоварваща, но постоянно присъстваща, така че да не изпускаме сензитивните периоди в развитието. Мечтая си за нещо по-голямо! Може би център, работещ с подраснали и възрастни хора с церебрална парализа и други неврологични състояния и свързани състояния.
- Какво бихте казали за децата, които страдат от акушерска пареза и методът Бобат? Приложим ли е?
- Нямам много личен опит от работата с деца с акушерска парализа. Наскоро работих с дете, което има подобни симптоми на периферно засягане на нервната система, причинено от инфекциозно заболяване. Използвах концепцията, като анализирах индивидуалните проблеми и с помоща на играта и средствата за улесняване на активните движения и обучението на родителите мисля, че подобрихме ситуацията до голяма степен. Да, невро-развиващата терапия Бобат може да се използва в терапевтичния план при управление на случаи с Акушерска парализа.
Искам да мотивирам всички родители и специалисти: „Ние може да не можем да „излекуваме“ повечето неврологични състояния при децата, но можем значително да подобрим тяхното качество на живот, в това число самостоятелността, комуникацията, самочувствието и дори само дишането. Всичко това си струва!
Меглена Тодорова е дипломиран рехабилитатор, кинезитерапевт от Варна. Тя е един от първите у нас обучени Бобат терапевти.
Меглена Тодорова е сред водещите участници във Втората международна конференция „Съвременни методи на лечение при нарушени функции на опорно-двигателния апарат“, която ще се проведе от 22.07 до 23.07.2023 г. в Разград. Организатор на форума е фондация "За нашето бъдеще". Конференцията ще събере на едно място родители и експерти от България и Турция с цел обмен на опит, контакти и добри практики.
Повече за събитието можете да научите тук:
"Здравница" е медиен партньор на събитието.
За контакти с Меглена Тодорова:
Телефон: +359 888 432 109 или +359 878 432 109
e-mail: megit_physiot@abv.bg