Когато ревматоидният артрит започва при деца под 16-годишна възраст, се нарича ювенилен идиопатичен артрит. Той най-често засяга възрастовата група между 1-3 годинки и 8-12 години. Много рядко се среща при бебета под 6-месеца, обясняват ревматолози.

Заболяването засяга около 100 на всеки 100 хил. деца. У нас над 900  деца живеят с тази диагноза. При много от случаите – около 50 на сто от тези пациенти са засегнати малките стави.

Ревматоидният артрит при децата се разпознава трудно. Симптомите му са разнообразни и включват накуцване, скованост при събуждане, затрудненост при раздвижване на крак или ръка, липса на енергия. А също подуване на ставите, дребни затруднения с двигателната система, раздразнителност, плач и лош апетит.

При 5-годишните единственият симптом е лека болка с незначително подуване на ставите и субфебрилна температура, която стига до 37.5 С.

Децата, които страдат от ювенилен идиопатичен артрит забавят растежа си в сравнение със своите връстници. По-сериозното усложнение на болестта е възпалението на очния ирис (т.нар иридоциклит), който се явява в 20- 30 на сто от случаите и изисква преглед от очен лекар на всеки 3 месеца за проследяване.

При някои деца заболяването протича в полиартикуларен вариант, със засягане на повече от 4 стави, може да започне внезапно или да се развие постепенно. И в двата случаи малките пациенти стават апатични и разразнителни, губят апетит и бързо отслабват. Първоначално се възпаляват големите стави – на колената, на лактите, на китките и на глезените, обясняват лекарите. Детето обикновено има леко повишена или субфебрилна температура.

Най-рядката форма на ювенилен идиопатичен артрит е системната. Началните й симптоми са твърде различни и променливи. Понякога са налице само ставни болки и леко повишена температура. Често заболяването е съпътствано от бързопреходен обрив, увеличени лимфни възли и далак. Понякога може да се появи възпаление на сърцето и белите дробове.

Прогнозата за изхода от заболяването в повечето случаи е оптимистична. Над 75 на сто от децата имат продължителни ремисии без значителни остатъчни поражения и с възрастта могат да имат нормален живот.

Лечението при децата невинаги е същото, както при възрастните.Най-често специалистите предписват медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства.