Прочетено: 3220 пъти |
Коментари: 0
Едно от най-старите и най-разпространение растения, е черната ряпа (Raphamus sativus) и следи от употребата й намираме още в Древен Египет.
Тя съдържа етерично масло, витамин С, фитонцидното вещество рафанини, неустойчив глюкозид, който се разлага на въздуха ( на него се дължи парливия вкус на ряпата). А също минерални соли, витамини и ферменти. В растението е открито и едно силно антибактериално вещество –лизоцом.
Черната ряпа действа откашлящо, против втрисане, стимулиращо, диуретично, подобрява храносмилането. Тя има още доказано противомикробно действие. Препоръчва се още при болки в гърлото, пресипнал глас, за ускорено отделяне на храчки против диария, при ишиас, както и външно: ускорява заздравяване на рани и при екземи.
За външна употреба се препоръчва да се правят лапи от ситно счукани на прах семена от черна ряпа, които оказват много добър ефект.
Най-разпространеният начин да си приготвим пресен сок от ряпа е да се издълбае ряпата и да се постави мед или захар, затваря се с капаче и престоява 4-6 часа. Полученият сок се отцежда и се приема 3 пъти дневно по 1 суп.л за възрастни, а на деца се дава по 1 ч.л. преди храна.
Когато е директно изстискан сокът, първо се обелва черната обвивка на ряпата и се изстисква. Пие се до 50 мл. еднократно няколко пъти на ден.
При хроничен бронхит сокът се смесва с небет-шекер или мед.
Фитотерапевтите обаче съветват тя да не се употребява при болести на бъбреците и пикочните пътища.
У нас казват на черната ряпа още рапон, ардъква, рапица, суреница, трупка.
Сироп от черен бъз - без захар
