Растението козя брада (Tragopogon pratensis L.) е познато у нас още като ливадна козя брада, кози киселец, зимно аспержи и принадлежи на сем. Сложноцветни.

В Средновековието се отглежда като зеленчук. У нас се среща по ливади и горски поляни, между храсти, по бреговете на реките, покрай пътища, по тревисти и каменливи места в цялата страна. Предпочита огрени от слънце влажни места.

В листата и цветовете на ливадната козя брада се съдържат белтъци, витамини – Е, B1, B2, C и PP, флавоноиди, гликозиди, рибофлавин, микроелементи (калций, желязо, магнезий, калий). Корените на растението са богати на разтворими диетични влакнини, представени главно от полизахарида инулин. Този полизахарид е резервна храна за растението, подобно на скорбялата в много други растения.

Той е много ценна диетична храна. Изграден само от монозахарида фруктоза (скорбялата е изградена само от монозахарида глюкоза). Всяка част на растението при разкъсване отделя горчив млечен сок, който на въздуха става пластичен, подобен на дъвка. В Армения селските деца в близкото минало са използвали сока за дъвка.

Използване като храна

За храна се използват младите листа, стъбла и корени. От листата и стъблата се приготвят салати, пюрета, подправки и супи. За да се отстрани горчивината от листата и стъблата, те се начукват с дървен чук или пестик и се оставят на въздуха 30-40 мин. Други начин за отстраняване на горчивината е чрез заливане с гореща вода и похлупване за 2-3 мин. За храна корените се сваряват в подсолена вода и се използват самостоятелно или с други хранителни продукти.

В някои страни корените се ценят много като храна и се наричат „зимни аспержи“. Те наистина имат вкус на аспержи, даже вкусът им е по-деликатен. Преди да се използва, коренът се измива и обелва. Листата, стъблата и корените могат да се консервират или замразят във фризер за зимата, като при това те напълно запазват хранителните си качества, обяснява обяснява проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна” (ИК „Труд”)..

 Народната медицина използва ливадната козя брада, самостоятелно или в комбинация с други билки, при сърдечно-съдови заболявания, като обезболяващо средство, при заболявания на храносмилателната система и др. В Древна Гърция ливадната козя брада е използвана като противоотрова при ухапване от отровни змии, затова получава и наименованието си “билката на усойницата”.

Ето и няколко рецепти:

Паста от козя брада с киселец. Млади листа и стъбла на ливадна козя брада се начукват с дървен пестик и заедно със същото количество листа на киселец се смилат на миксер или месомелачка. Получената паста се посолява на вкус, посипва се с черен пипер или къри и се използва като гарнитура към месни и рибни блюда или като подправка за супи.

Суха подправка от листа на козя брада. Листата на ливадна козя брада се сушат на в проветриво помещение за 1-2 дни, след което се досушават във фурна при 60оС за 2-3 часа. Сухите листа се смилат в кафемелачка и се съхраняват в добре затворени съдове на хладно и тъмно място. Използват се за подправка на супи, рибни и месни ястия.