Според библейския разказ Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Исус обаче, той веднага се поклонил и казал, че Исус трябва да се кръсти при него. Но Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение".

Съществуват свидетелства, че празникът се е чествал още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Исус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

В страната празникът има различни имена - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.

За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля Светия кръст във водата.

Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.

Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година.Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

В Калофер на този ден мъжете играят ледено хоро във водите на река Тунджа.


Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. "мръсни дни". Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Имен ден имат:

Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

За празника от 8,30 ч. патриарх Неофит ще оглави празничната света литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски", след което, в 11,00 ч., той ще отслужи и Богоявленски водосвет на бойните знамена.